Стоях в кабинета си и се занимавах с досадната бомащина около хотела. Когато с брат ми купихме това място нямах и малка представа колко трудоемко е да управляваш хотел, пък било то и малък провинциален кът. А когато мислите ти са на хиляди километри разстояние от мястото на което трябва да работиш, нещата ти се струват още по-трудни и отнемащи време. Изи и Ди бяха с приятелки на почивка някъде из Карибско море. Мисля, че бяха решили да пообиколят по-известните места по женски, но това е първия път, в който се разделяме за толкова дълго и тя ужасно ми липсва. Никога не съм си мислел, че след като живея няколко месеца с някоя жена начина ми на мислене ще се промени толкова коренно. Не че някога съм си мислел, че ще живея толкова дълго с жена, или че изобщо ще живея с някоя жена на семейни начела. Сега като се замисля се чуствам като семеен господин, който запълва празнотата в дните си с много работа, защото любимата му жена му липсва. В цялата тази картинка липсват само три деца и куче бягащо из дома. На кого ли ще приличат тези деца? Е кучето сигурно ще прилича на Джейк! ХА-ХА-ХА Това определено трябва да се види. Забелязах, че и Саргас се затваря всеки ден в кабинета си по същата причина като мен - Ди му липсва и той я замества с работа. Една вълчица обсебваше мислите на брат ми и липсата и му причиняваше болка. Кой би предположил, че идването на братя Талой в този затънтен край на света ще ги срещне с любовта и болката от липсата на любимата.
- Пак мислиш за нея, нали? - Чу се толкова познатия му глас някъде в страни.
- Не ми казвай, че твоите мисли не са също из Карибите. - Казах аз и го погледнах. - Трябваше да сме с тях на това пътуване.
- Но те пътуват по женски, с приятелки.
- Не ме интересува Саргас. Тя ми липсва и аз искам да съм с нея. Писна ми да замествам прегръдките и целувките и със счетоводни сметки. Нима Ди не ти липсва?
- Естествено, че ми липсва. Ти защо мислиш, че се занимавам с организирането на сватби и рожденни дни за една година напред.
- Тези кратки телефонни разговори отвреме на време преди някое и друго парти ми причиняват дори по-голяма болка от липсата им. Дори купоните из Форкс не са толкова забавни както преди.
- Може би трябва да направим нещо по въпроса! - Загадъчния тон в гласа на брат ми ужасно много ми хареса.
- Нещо специално?
- Не още, но го обмислям.
- Най-малкото, което можеш да направиш за брат си е да му споделиш поне малка част от идеите си. А останалото може да го сътворим заедно. - Стоях на бюрото си със зяпнала уста и чаках Саргас да ми подаде поне някое малко кокалче. Леле от кога чакам кокали с нетърпение, че аз не съм Джейк ХА-ХА-ХА!
