Къщата на Елеа Найт

Къщата беше голяма и обширна. Бабата на Елеа определено се беше погрижила за нея преди да си замине. А ето я и нея.

Къщата

Подземията:
Библиотеката
Падземните коридори

Първият етаж:
Всекидневната
Кухнята
Трапезарията
Банята
Фитнес стаята

Стълбите

Вторият етаж:
Стаята на Елеа
Стая за гости №1
Стая за гости №2
Стая за гости №3
Банята
Гардеробната
Терасата

Стълбите

Таванът:
Стаята с пианото
Дрешник
Лунната стая

Гаражът:
BMW x6
Kawasaki Ninja
Suzuki gsxr 1000
Bugatti Veyron
Mercedes s63

Дворът:
Градината зад къщата
Беседката при градината
Басейнът
Външното сепаре

Към два през нощта Ел се прибра, буквално изтощена. Като за първа вечер на работата и имаше доста клиенти, пък и не остана без бакшиши. Щом отвори вратата, дори не се качи до вторият етаж, където беше стаята и. Метна се на дивана във всекидневната и щом подуши възглавницата мигом заспа.
Беше на една поляна, и срещу нея седеше един много познат човек - а именно баба и. Гледаше я, и се усмихваше... Дали беше доволна от това в което се бе превърнала внучка и, или се усмихваше от жал. Ел не успя да разбеше какво значи изражението и. Изведнъж баба и изчезна, а на нейно място се появи непознат мъж. Блед, красив, висок.. самото савършенство. За стотна от секундата се озова до нея, въпреки че до преди малко едва го виждаше в далечината. Да, от близо беше още по-савършен, а острите му зъби си проличаха.
-Ти няма да умреш... Никога! - прошемна и той в ухото и се засмя някак си странно, злобно, повествователно, сякаш и мислеше нещо лошо. Тогава всичко стана кръв, черни и бели петна.
Ел се събуди с писъци и погледна часовникът. Бяха минали едва пет минути от както се бе прибрала...

След експресното превозване до хотела, събрах нещата си в куфарите и ми скимна да звънна на баща ми. Дано не си беше сменил номера, поради честото излизане извън страната.. Щом му казах, че вече не съм на хотел той каза, че ще се разплати, но ще трябва да дам и аз някакъв данък. Дръпнах циповете на куфарите и ги грабнах. Вече бяхме пред перфектната къща на Елеа. Тя се намираше на улица Nightmare и със сигурност се забелязваше от другите наоколо къщи. Влязохме в нея и останах зашеметен.
- Какво? Не ти ли харесва? - попита ме тя и се засмя, а аз оставих куфарите на земята и огледах отново.
- Как да не ми хареса. Лол. - изрекох и започнах да мигам на парцали. Вече това бе върховно. Страхотна къща.
- Радвам се. - изрече тя и се замисли.
- За сам човек си е достаа .. голямо. - промълвих и погледнах към нея.

Двамата минаха през хотела в който беше отседнал Крис и после за нула време стигнаха до къщата на Ел. Когато влезнаха, момчето остана без думи. Оказа се, че много му допада мястото и Елея с радост прие това.
-За сам човек си е доста.. голямо. - промълви изненадан Крис, а Ел се усмихна.
-Ами.. Ако не тук, трябваше да живея при баща ми. А не искам да продавам къщата, беше на.. баба ми. - момичето се усмихна при спомена за баба си и тръгна на вътре. - Това е първият етаж, на вторият етаж са спалните, а на третият има само няколко стаи.. доста красиви. През гаража има стълби за подземията, а ако ти трябва някоя от колите, ключовете от всички са на масата във всекидневната. - обясни му Ел, когато влезнаха на вътре в къщата, а той не спираше да кима.
-Гладен ли си? - попита тя, докато ровеше в хладилника за нещо за хапване. Явно и беше изкочило от главата с какво се храни той.

След леката обиколка тя разказа накратко за тук.
- Това е първият етаж, на вторият етаж са спалните, а на третият има само няколко стаи.. доста красиви. През гаража има стълби за подземията, а ако ти трябва някоя от колите, ключовете от всички са на масата във всекидневната. - обясни ми Ел доста разяснитено, когато влезнахме на вътре в къщата, не спирах да кимам и да оглеждам внимателно нещата наоколо .. Имаше красиви картини. Можеби беше художник? Или не. Незнам. Но ще се разбере.
- Гладен ли си? - попита ме тятя, докато ровеше в хладилника за нещо за хапване. Явно не знаеше точно за храната.
- Не съм фен на човешката храна. Някои могат да я ядат, но моята уста не поема такова нещо. Гадното е, че трябва да се убиват хора, при това е тежко. - обясних и подробно и станах от столчето.
- Знам няколко рецепти от баща ми. Мога да ти покажа, ако искаш и ако не си уморена. - огледах това, което бе извадила и кимнах.

-Оу, съжалявам.. - примигна тя с големите си очи - Забравих.
-Няма нищо - успокои я Крис и се усмихна - Знам няколко рецепти от баща ми. Мога да ти покажа ако искаш, и ако не си уморена. - предложи той, но Ел се чувстваше капнала, и честно казано в момента не и беше до нищо.
-Ами.. Мисля да си лягам ако трябва да сме честни. Не съм спала от доста време. Ти можеш да си избереш стая. - тя се усмихна и тръгна по стълбите на горе. Когато стигна в стаята си, се преоблече и веднага се настани в леглото си. Крис вероятно щеше да се справи с избора на стая и сам.

- Добре. Аз ще видя какво ще направя. - изрекох и отново поледнах къщата наоколо. Тя се усмихна и се качи нагоре по стълбите, сигурно вече бе в леглото, докато аз се чудех къде бе библиотеката. А да, на подземния етаж. Бавно пристъпих надолу по стълбите олеждайки се за нея. Отидох до там и разгледах книгите една по една. Със сигурност можех да си намеря интересно четиво тук, имаше доста интересни книжки за четене. Но едно ми хвана окото. Книга. Книгата за вампирите. Разгърнах страницата и погледнах от долу на горе. Имаше разни картинки. Но не, нищо не бе истина от тези всички. Явно поредния боклук. Усмихнах се леко позьорско и грабнах съседната книга, качвайки се нагоре по стълбите. Отворих вратата на Ел, чиято бе леко открехната. Усмихнах се и продължих надолу по коридорчето. Май третата стая бе най- приятна. Оставих книгата и слязох надолу по стълбите за да грабна куфарите. Щом ги взех тихичко ги повдигнах и стигнах до стаята. Сложих ги на земята и седнах на леглото, грабвайки книжката.

След като Ел си легна и допря главата си до възглавницата мигом заспа. Този път не беше на неудобното канапе във всекидневната, а в нейното си легло, където тя можеше да спи като къпана. Подсъзнателно се надяваше само да не сънува онзи кошмар. Но надеждите не стигаха.
Онзи непознат вампир отново се изправи срещу нея и започна да и се усмихва злобно. Ухапа а. И после познатите думи.. "Ще живееш вечно". Тази сцена се присънваше на Елеа за безброен път вече, и не знаеше как да се отърве. И въпреки, че знаеше на изуст какво следва, не можеше да спре да се изненадва. И ето.. Виковете и проглушиха къщата.. Но Ел не се будеше, просто викаше. Онзи вампир не я оставяше да се събуди, държеше я в съня и не я пускаше. Нещо, което до сега не се беше случвало.

След разгръщането на следващата страница, дочух виковете на някой. Затворих книгата рязко и се изправих, мятайки я на леглото до мен. "Остави ме!" това се чуваше. Гръм и трясък падна, бързо претичах към нейната стая, която бе близка до моята и видях Елеа цялата в пот, търкаляйки се в леглото.
"Спри, моля те!" се чуваше. Седнах на леглото и я разтресох.
- Елеа! Събуждай се! - продължих да я побутвам, опитвайки се да я събудя. И не ставаше. Хванах се за главата и се замислих. Силата. Щях да я използвам. Манипулация на спомените. Дано действа като се събуди.
- Ел! Събуди се! - изведнъж тя отвори очи, дишайки тежко. - Най-накрая. - изрекох и въздъхнах тежко. Беше странно.
- Крис .. - изрече тя изведнъж, облягайки се. Попих потта от челото и с кърпичката която бе оставена на нощното шкафче и я изправих.
- Крис .. Отново стана това. - изрече тя и се заби право в гърдите ми. Успокойх я и я погледнах в очите, вадейки сериозния поглед.
- Сега .. ще използвам силата си, за да маниполирам спомените от всичко, заедно със съня. - изрекох и затворих очи. "Нека стане сега, манипулацията е нужна, само сега и сега. " Рязко отворих очи виждайки Елеа легнала на леглото със затворени очи. Хванах я за ръцете и я разтърсих. Изведнъж тя се секна, гледайки ме странно.
- К-Кк-как-какво стана? - попита тя и ме погледна.

-Спокойно.. Сънуваше кошмар. - каза Крис и притисна Ел плътно до себе си. Явно доста го беше стреснала със виковете си от преди малко.
-О, благодаря ти... Ако не беше ме събудил вероятно цяла нощ щях да се въртя в леглото. - Ел също го прегърна, за да му благодари. Тогава шията си се оголи. Косата и беше от другата страна. Зъбите на Крис се намираха на няколко милиметра разстояние. Тя както обикновено изобщо не се сети с какво се храни той..

Усетих как кръвта й се движеше по вените й. Дори и да бях ловувал доста по - рано, това вече щеше да е проблем. Не исках да я нараня толкова лесно, само и само с една глупост. Тя едва ли искаше да е като нас, дори да е застрашена да бъде човек. Помирисах кръвта й леко заблудително, облизвайки зъбите си. Не, не трябваше, но явно нямаше как. Щеше да стане рано или късно, но ако тя не искаше, тогава той трябваше да стой далеч от нея, много далеч. Крис леко облиза маркировката на врата й затвори очи.
- Какво правиш? - попита тя и бързо се отблъсна. Аз премигнах и застанах седнал на леглото, впит във врата й.
- По - добре се отдалечи. - казах и се обърнах с гръб, усещайки как червения поглед се разграждаше в очите ми.
- Поледни ме. - изрече тя и преглътна. Но не, не исках да ме вижда в такава светлина.

-Поледни ме! - каза му притеснено Ел, но Крис не искаше да се обърне. Не искаше тя да го вижда така. Но нямаше избор. Елеа стана от леглото и отиде до него, дърпайки го за ръката. Той се обърна и тя видя дългите му кучешки зъби. Надигна се съвсем леко на пръсти към него и дъхът им се смеси. Тя затвори очи и бавно прокара утни по неговите. Съзнателно или не, импулсите и я водеха на там. Когато осъзна какво прави се дръпна, но не отстъпи назад.
-Съжалявам.. - прошепна тя и прокара пръсти по устните си. Всъщност ни най-малко не съжаляваше.

Усетих как нечий устни докоснаха мойте, но изведнъж се отдръпнаха. Отворих очи и поледнах отново маркировката си, отново преблизвайки зъбите си.
- Съжалявам.. - прошепна тя и тихомълком и прокара пръстите по устните си бавно .. Изведнъж рязко я бутнах и залепих за бялата стената, удряйки с едната си ръка в нея. Кръвта в нея се усещаше как се разгражда и мириса пречеше да се концентрира. Леко се доближих, на сантиметри до устните й прехапвайки долната. Лека кръв се спусна, а той я облиза. Изведнъж рязко се врътна към вратът й и уголи зъби.
- Ще боли .. - каза той и я хвана за кръста, пускайки ръката си надолу. Тя кимна а той прокара зъбите си рязко и болезнено през кожата й, впивайки устни в кръвта. Беше толкова вкусна, неустойма. Усетих нейните викове из стаята. Но не исках на пусна. Със сигурност я болеше доста, а аз рязко се пуснах и махнах кръвта от устните ми. Погледнах към раната и видях как тя се спусна по стената. Клекнах до нея и продължих да пия. Можеби беше лоша идея.

Изведнъж Крис рязко бутна Ел в бялата стена и заби юмрука си в нея. Прехапа долната и устна.. от там потече кръв. После оголи вратът и, и беше ясно и на двамата какво следва.
-Ще боли.. - таза той и притисна момичето още по силно към стената, като уви ръка около кръста и. Ел изпита болка, която не беше изпитвала досега, може би защото до сега не се беше наранявала. В първият момент извика, но после започна да се отпуска. Крис пиеше ли пиеше. Ел се почувства замаяна и бавно се свлече надолу до земята, скоро обаче ендорфините започнаха да проникват в тялото и, и да я карат да изпитва възбуда вместо болка. Тя впи ноктите си болезнено в гърбът му докато той продължаваше да пие..

Продължавах лесно и неустоимо да смуча от кръвта й, а тялото й леко трепереше. В един момент трябаше да спра, тъй като щеше да е зашеметена от липсата на кръв. Усетих как нечийте нокти се впиха силно в гърба ми, а аз плръзнах ръката надолу по меката кожа и бедрото на Ел. Изведнъж погледа ми се усвести, червените очи се превърнаха в кафеникави. Усетих как наранявам човек, който не трябваше да докосвам. Изведнъж отпуснах врата й, избърсвайки устните ми с ръка и преглътнах. Престъпих назад, хващайки се за леглото. Май направих грешка. Голяма грешка.
- Ел .. какво направих?! - хванах се за челото и започнах да дишам тежко, докато тя се обръщаше на земята. Раната й леко се трансформираше обратно в нормалната си форма, а дупката в стената не бе никак добре.
- Елеа. Много съжелявам .. - изрекох и я вдигнах от мода, слагайки я на леглото.

Ел усети силна болка разпространена из цялото и тяло, после нищо. Болката изчезна, нямаше я, просто все едно не беше съществувала. Ендорфините още се разнасяха из кръвта и като приятна болест и караха всяка част от тялото и да настръхва. Тогава Ел усети как едни силни ръце я вдигат от пода и я слагат на леглото. Отвари очи и среща притесненият поглед на Крис.
-Елеа. Много съжалявам .. - каза вампирът с виновен глас, и неочаквайки да чуе отговор.
-Няма за какво. - сладкият глас на Ел се разнесе из стаята, веднага след това тя дръпна Крис за яката и го целуна. Но не го целуна както приднеят път, този път беше с желание, страстно, животински...

Нечийте устни се сляха в мойте, а косата й падна напред към мен. Щом ме подръпна за яката и впи устните си бавно се покачих върху нея, целувайки я пак. Усещах как тениската ми отново се махаше, вдигнах ръце и тя я плъзна нагоре мятайки я настрани. Бялата блузка на Ел беше раздърпана, а по нея имаше кръв. Плъзнах страстно устните си по врата й, допирайки се до всяка нейна извънка. Бавно откачих колана на дънките си, мятайки го на земята. Ръката ми мина по корема на Ел, стигайки до ребрата и леко погалих перфектната й кожа. Но ето, че забравих един важен факт за мен и моето минало. Имах гадже, забога! Отлепих устни от нейните и издишах, а тя ме погледна странно.
- Какво има? - попита тя, а аз се замислих. Защо винаги не ми е вървяло с дългите връзки?!
- Не.. Нищо.. - изрекох и се изправих, грабвайки тениската от пода и колана. Ама че съм идиот .. Сега щеше да е сложно.. Облякох тениската от пода и видях изражението на Ел. Преглътнах и отидох до нея, целувайки устните й.
- Извинявай .. Просто .. - не продължих. Бързо затворих вратата оставяйки я на леглото сама и се плъзнах надолу, мислейки. Усетих как някой идваше към вратата, Ел.

След всичко случило се Крис просто излезе от стаята. Ел стоеше в леглото, чувстваше се объркана и някак си нежелана. След като се съвзе малко тръгна след него, но стигна до вратата и се спря. Не трябваше да отива, може би всичко беше прекалено много за една вечер, за един ден. Ел не можеше да повярва, че сутринта просто го бе заляла с кафе..
-Съжалявам.. - прошепна тя, като си нямаше и представа, че той е от другата страна на вратата. Тя се обърна и се плъзна надолу, облягайки се на вратата. Мислеше какво щеше да става от тук нататък..

- Не само ти .. Не само ти .. - повторих като чух "съжелявам". Леле, и двамата дълбоко потънахме. Въздъхнах тежко и се усетих, че май вече достатъчно драматизирахме.. Можеби трябваше да се изясним, затова се обърнах към вратата и прошепнах тихичко.
- Случайно да искате италианско кафе мисис Найт? - попитах аз и се засмях, както и тя. Не, вече очаяно прекалихме. Изправих се и въздишах, отваряйки леко вратата.
- Май си нямаше идея, че бях от другата страна на вратата. - изрекох гледайки я право в очите.
- Maй си прав. - кимна тя.
- Знам. - рекох и отидох до нея, целувайки бузата й. - Сега незнам какво ще правиш, но смяташ ли, че ще се оправиш?

- Случайно да искате италианско кафе мисис Найт? - Ел чу глас идващ от другата страна на вратата. Двамата вече доста драматизираха и беше време да си кажат две думи очи в очи вместо през вратата.
- Май си нямаше идея, че бях от другата страна на вратата.
- Maй си прав. - Ел се съгласи и направи място на Крис да влезе.
- Знам. - рекох и отидох до нея, целувайки бузата й. - Сега незнам какво ще правиш, но смяташ ли, че ще се оправиш? - попита той, а Ел го погледна с големите си сини очи.
-Защо? Ти тръгваш ли си? С какво да се оправя? Нищо не разбирам.. - тя се сви и се облегна на клакът на леглото. Беше ацки объркана.

- Защо? Ти тръгваш ли си? С какво да се оправя? Нищо не разбирам.. - тя се сви и се облегна на клакът на леглото. Беше ацки объркана, но не само тя ..
- Ако искаш ще си тръгна. - изрекох и се подпрях на вратата, хващайки дръжката. Беше странно, както и леко кофти, но премислих добре обстоятелствата.
- Сега вече не си човек, Елеа .. за това мисля .. - промълвих и преглътнах. С какво ли щеше да се храни, не, не трябваше да я оставям сама.
- Какво имаш предвид? - попита тя.
- Незнам .. Просто всичко, което си правила до момента е друго за сега. Няма да спиш, няма да ядеш, ами само ще убиваш и продължиш живота си ..

-Ако искаш, ще си тръгна. - каза Крис, а Ел си сви още повече и поглати глава.
-Не искам да си ходиш.. Не знам какво ще правя. Какво съм сега подяволите?!
-Сега вече не си човек, Елеа .. за това мисля .. - момчето спря да говори за малко, но после продължи все така неуверено - Незнам .. Просто всичко, което си правила до момента е друго за сега. Няма да спиш, няма да ядеш, ами само ще убиваш и продължиш живота си ..
-Моля те да останеш.. - едвам промълви Елеа и го погледна в очите, виждайки каква борба със себе си води вмомента.

- Моля те да останеш.. - едвам промълви Елеа и ме погледна право в очите, а зениците й подскачаха лекичко и мърдаха настрани.
- Ще опитаме, окей? - казах и клекнах пред нея, горедолу на нейната височина спрямо докато е седнала. Усетих как тя въздъхна тежко и подсмръкна, хващайки ръката ми здраво.
- Добре .. - изрече тя и се усмихна лекичко, все още докато зениците й играеха. Беше ми нервно, притеснено, за пръв път явно през живота ми, бях свикнал всичко лесно да се разпада и да пада и да пада. Сега всичко се държеше в ръцете ми и можеше да стане и по - зле. Погледнах към Елеа която бе замислена.
- Ей .. - казах и аз и я погледнах. Тя нямаше реакция, беше се вперила в ръцете ни.
- Елеа .. - отново възкликнах повдигайки брадичката й.

За момент Ел се беше загледала в една точка. Не чуваше и не виждаше, докато не усети ледената ръка на Крис върху лицето си. Той повдигна брадичката и нагоре, така че погледите им се срещнаха.
-Сега дефакто ти си моят създател.. - промърмори момичето, като се загледа отново така невиждащо в очите му. - Ще останеш. - тя се усмихна, с една прекрасна крива усмивка. - Едва вчера те срещнах, Крис.. - усмивката и помръкна. Сега беше слаба, уязвима, не знаеше какво да прави с живота си, и най-вече какво е новото и аз. Изведнъж гърлото и започна да пари ужастно много. Чувстваше жажда, каквато до сега не беше изпитвала. Погледна и се замъгли...

Гледах към Елеа, мислейки за нещата случващи се. Не обърнах внимание на това, което ставаше с нея, но се секнах и видях как очите й се затваряха. Скоро щеше да припадне, не беше много добре, даже никак.
- Елеа. - изрекох тихичко, чакайки реакция.
- Ел. Отговори ми. - отново я бутнах, виждайки, че по врата й се свлече нещо странно. Замислих се и усетих, че беше неуязвима.
- О боже. - промълвих и я хванах, повдигайки я нагоре от земята. Трябваше да се храни и то доста, ако така ставаше.
- Ел. Трябва да ме чуеш. Нуждаеш се от храна. - прошепнах, излизайки извън стаята й, право в коридора. Незнаех на къде да вървя ..

» Елеа Найт - Мимз ^^
» Къщата на Анджи
» Къщата на Деметрия
» Къщата на Чарли
» Къщата на Даниъл