Сватбената Церемония на Ренесме Кълън и Джош Хендерсън

Всичко беше готово, хората очакваха единствено булката и младоженеца, които да се врекат във вечна вярност в един в друг точно пред олтара. Мадоженецът бе с красив семпъл костюм , а кумът му не оставаше по на зад със своята елегантност.
Следваща по пътеката минах аз, жълтата ми рокля събираше малките листенца карайки ги да ме следват. До мен хванал ме под ръка вървеше и кумът с елегантен черен котюм и бодра горда крачка.
Когато стигнахме до олтара не ми остана друго освен да зема мястото си като свещеник, макар и в същото време в ролята си на кума.
Из въздуха се разнесе сватбеният марш и най-важния човек на на мелодята. Ренесме бе с широка усмивка на лице, което бе единственото важно в този момент.Беше малко притеснена но вървеше напред,а Едуард я бе хванал под ръка.Те въряха в тон със сватбеня марш.
Едуард предаде булката на младоженеца и те със сключени погледи без сила да се отделят един от друг застанаха пред мен чакайки словото ми.
Прокашлях се леко и реших да започна.
- Драги гости, скъпи влюбени, днес сме се събрали за да съберем този мъж и тази жена в свещен съюз, непоклатим, непобедим, който дори смъртта не е способна да победи. Защото тях ги събира единственото важно нещо...любовта. - казах аз и усетих как физономията ми леко се изкривява добре че неможех да заплача,не страдах беше по скоро някаква примесица от щастие и още много щастие... - Без повече отклонения.-прокашлях се отново бях на път да питам Неси най-важния въпрос,рещаваш за една церемония,погледнах я и й се усмихнах,тя беше на върха на щастието
- Ти Ренесме Кълън, вземаш ли за свой законен съпруг Джош Хандерсън? Да го обичаш и почиташ в богатство и бедност, в болест и здраве докато смъртта ви раздели?