- Хей, Бела - чу се гласът на едно момиче от първата смяна. Май не бях запомнила името й. Работеше на същото гише, на което и аз, само дето го превеше сутрин, докато аз - следобяд. Приближих се към нея, но тя не ми даде възможност да отговоря. - Слава Богу, че идваш по-рано! Можеш да ме покриеш за малко, нали? Просто ще започнеш работа малко по-раничко. Работата е там, че имам среща с Джон, а той може да ме вземе само сега и...
Не бях запомнила името й, но помнех, че беше голяма бърборана. Спрях да я слушам някъде по средата, тъй като картинката ми бе ясна. На практика, аз винаги подранявах и не пропусках работен ден. Мудното ежедневие се бе завърнало и забравих какво е да ти се случват интересни неща.
Това, че момичето-чието-име-не-помнех искаше да я "покрия", също не бе новост. Всъщност се случваше в един, или два от общо три пъти.
Приближих се до гишето и се насилих да се усмихна.
- Здравей и на теб - казах, но бързо продължих, в противен случай рискувах потенциален разговор - нещо, което може да се проточи с часове. - Да, няма проблем. И без това съм тук.
- О, супер си! - възкликна тя и грабна готовата си чанта. Явно вече се бе натъкмила и никак не се съмняваше в това, че ще й сътруднича. Колко бях предвидима. - Някой път ще се реванширам, нямаш идея колко оценявам това...
Това го казваш всеки път...
- Ще закъснееш - напомних й и кимнах към служебния вход. - Побързай и ако не искаш да те хванат от управата.
Това бе леко пресилено, но достатъчно, за да я накара да изчезне. С поредната въздишка аз влязох зад гишето и оставих чантата си на стола до мен. Поредния работен следобед щеше да протече по същия начин, както всички останали. Дори нямаше смисъл да се жалвам, тъй като нямаше да променя нищо. Но пък, хей! Сама избрах работата си и даже си я харесвах. Работех в киното - нищо по-лесно от това. Нямаше опасност да разлея, или счупя нещо ценно, нито пък да спъна себе си, или някой друг по простата причина, че стоях на стол.
След малко и последната обедна прожекция свърши и всички останали хора, които се блъскаха да гледат най-новите ленти с Брад Пит, Леонардо Ди Каприо, или не знам си кой друг, започнаха да прииждат, за да си купят билети.
- Добър ден - чух глас над себе си.
- Добър ден - отвърнах на клиента с усмивка, стараейки се да бъде възможно най-любезна. - Какво ще гледате, или мога да ви предложа някаква информация?
Това беше. И нямаше да стане по-различно до края на деня. Или живота ми, не се знаеше.
