Няколко дни след приятната си среща с Елиса,самотата отново нахлу в и без това сивото и еднообразно мое ежедневие.В кафето се изсипваха тълпи от хора всеки ден и за щастие на посетителите вече бях увладяла емоциите си и самоконтрола си до съвършенство.Стремях се да не им обръщам внимание,но след като отново жаждата за нечия компания ме обзе,дори мисълта да отида на лов не приповдигаше градуса на настроението ми.
Този път почивният ми ден се падна в четвъртък и без да умувам побързах да си покажа носът навън.Бях се отървала от димната цигарена завеса в кафенето,но навън беше не-по малко мрачно от работното ми място.Добрата новина бе,че не се носеше гадният мирис на тютюн,от който ми се повдигаше,а и плътните облаци бяха в мой плюс,защото ако ги нямаше с дългоочакваната ми разходка беше свършено.
Дълго се лутах из улиците и търках нос из витрините на магазинчетата,докато вниманието ми не беше привлечено от табела : "Кръгът на приятелството 6м ".Дебелата черна стрелка сочеше напред,посоката от която прииждаха групи от хора.
Краката ми сами се отправиха натам,въпреки че разумът ми казваше,че не е разумно да съм на място,гъмжащо от свежа плът когато жаждата изгаряше гърлото ми.
Мястото беше просторно: приличаше на площад,в средата на който бе издигнат фонтан.Около него на дървените пейки бяха насядали влюбени двойки,приятели,бъбрещи оживено,и самотници като мен не липсваха.
Усмихнах се,при мисълта че на това място бих завързала ново приятелство,когато вятърът ме шибна в лицето и долових една открояваща се миризма.Беше ми до болка позната,тъй като самата аз миришех по същият начин.
Объркана побързах да сменя местоположението си и тръгнах към кръглата пейка.Направих опит да се успокоя,тези от които се страхувах бяха мъртви,но макар да си повтарях да не се паникьосвам,мисълта за този човекопиец ме плашеше.Ако аз го надушвах,сигурно и той вече ме беше усетил.Но кой от всички беше?
Докато се борех с жаждата и напрежението усетих нечий поглед върху себе си.Извърнах глава: през цялото време бях съсредоточена пред себе си и шарех с поглед из площада,а странникът вече ме бе откроил сред тълпата.Всъщност беше тя и както всички от видът ни беше приказно красива.Колкото и да исках да сведа поглед,не успях,а се заех да изучавам чертите на лицето й.Седеше само на няколко метра от мен и със всяка секунда имах чувството,че празното пространство по между ни ce стопяваше.
