Клуб ''Виктрола''

След като успя да се наложи в спора кой да плати сметката за напитките,Хуна Карлос в приповдигнато настроение реши малко да смени обстановката и се запътиха към един от големите дискотечни нощни клубове в града.Тяханта разходка продължаваше с пълна сила и нямаше да имат време за много почивка,а щяха да купонясват до зори.
-Сега ти предлагам да отидем до Клуб Виктрола,какво ще кажеш?-попита я момчето,докато се разминаха по улицата с една група скейтъри.
-Чудесна идея,чувала съм за този клуб,нов е и всяка вечер се пуска музика и хората танцуват и се веселят-отвърна Мерилин,който показа доста знания по отношение на новооткритите места в града.
-А какво ще кажеш и да потанцуваме малко?-предложи й той,когато се озоваха пред входа на заведението и извадиха личните си документи за проверка.

-Аз и танци плус купон тези три думи идеално си подхождат.-казах аз и се засмях и той се включи в смеха.
Отидохме до бара.
-Едно мартини.-казах аз и се усминах на бармана
МОжех да пия мартини по всяко време на деня изобщо не ми се отразяваше.Това беше единствения алкохол които пиех.
-Хайде ставай.-дръпна ме нежно за ръката Хуан
Огледах се беше пълно.Пуснаха една от любимите ми песни и започнахме да танцуваме.

Песента,която пуснаха не беше някоя динамична и танцувална,а много нежна и бавна песен,която с тъжното си звучене много допадна на момчето,което леко прегърна Мерилин към себе си и започнаха да танцуват.Изживаването за него беше много приятно за него,не знаеше тя какво изпитва тя,но бе спокоен и щастлив и прекрасната песен докосваше сърцето му.Оказа се,че го бива доста в танците и нито ведънжи докато танцувха,не я настъпи или пък да я държеше непохватно.
Увереността,който изпитваше лъхаше от лицето и през цялото време се показа като сериозен и внимателен кавалер,който мисли за своята дама.

След песента незнам какво ми стана но залитнах след като ХУан ме пусна,но не се узовах на земята защото ме хвана.
-Сължалявам.-казах аз след като той не ме беше пуснал а все още ме държеше за кръста.
ТОй ме гледаше в очите и аз него,след около пет минути се свестихме и спряхме да се гледаме като паднали от Марс

Малко смешно и неловко се получи,но момчето прояви чуство за хумор и като успя най-накрая да отъксе погледа си от нея,защого това цялото гледане беше наиситна започнало да го дразни,предложи да седнат за малко.
-Чудесан идея,песента беше прекрасна,но не си падам по продължителното танцуване-отвърна малко притеснена Мерилин и се настаниха на едно от сепаретата в ъгъла.
-Сервитьор,може ли една кола?-поръча си чочето,защото беше ожаднял и се нуждаше от нещо освещаващо,тъкмо щеше да подреди мислите си за малко.Защо така се беше вторачил в нея нямаше си понятия,защото отстрани изглеждаха наистина глупаво,но това нямаше значение,нищо нямаше да помрачи днешният ден.

-Къде що ходим след това?-попитах аз и отпих от мартинито
За момент преди малко ми стана неловко ама супер неловко.Незнаех как да реагирам.
-Ще ми отговорите ли господине или ще продължите да си мислите кой знае за какво.-казах аз през смях

Този момчето не си мислеше за нещо и слава богу,защото много често след толкова мислене получаваше главоболие и не можеше да спи.Сега му беше по-спокойно и чакаше да си получи колата,която щеше добре да му се отрази и малко да гоотрусне.
-Откъде си помисли,че мисля за нещо?Няма такова нещо,просто се бяха загледал в един човек,който ми направи впечатление с своят костюм-обясни момчето и се настани по-удобон на канапето,което беше добста мекичко.
-Ок,щом приключим тук къде ще ходим?Тази твоя идея много ми хареса и нямам търпение да продължим-радваше се много,че на нея хич не й бе писнало,а напротив интересът й се засили все овече.
-Ще изчакаш малко да помисля-в рамикет на минута две Хуан Карлос помисли кой места още биха могли да посетят и след малко предложи:
-Какво ще кажеш първо да отидем до Поляната за пикник,а после и Public Swimming Pool?

-Какво ще правим пък на полятанката за пикник?-попитах аз и повдигнах едната си вежда.-Всъщност не каза ли че трябва да ходим до училището?-отново попитах
Стоях загледана и си мислех на колко е години странно изглеждаше ми по голям от мен.
-На колко си и ми отговори на всичкте вапроси.-казах аз и отново се засмях гласно

Беше поел съвсем друга насока на мислите си и беше се объркал несъзнателно за местата,откде му хрумнада ходят на полянката.Не изглеждаше много концентриран и реши да се събере малко,иначе щеше да плямпа разни неща.
-Много си любопитна,искаш всичко да знаеш,само че не съм длъжен да ти кажа-усмихан се той и доволна взе колата,която му сервира сервитьора.
Отпи огромна глътка от нея и се почуства доста свеж,определено от това имаше нужда.
-Просто се интересувам,нали трябва да се опозанем.изглеждаш ми по-голям,на колко си всъщност?
-На 17 съм,толкова ли стар ти изглеждам?И да,права си,ще отидем до училището,само че не знам къде се намира,така че ще ми помогнеш.А ти на колко си,ако мога да попитам?

-Хах кака съм ти ей сега на 19 септември правя 18-казах аз и се засмях
Олеле неможех да повярвам че беше по малък от мен.
-А и не съм толкова любопитна.-казах аз и направих нацупена гримаса с изспъкнала устна напред.
След това се засмях но той все още неискаше да ми каже и се отказах.

Това се викаше изненада,не бе очаквал,че тя ще излеез по-голяма от него,но това не беше проблем за него.Дори напротив,радваше се ,защото нямаше да има коментари от сорта,че се възползва от нея и подобни неща.
Той я харесваше ужасно много и исакше всичко между тях да продължи така и тяхното приятелство да няма край.
-Не се сърди,после ще ти отговоря на други въпроси,но нека да се позабавляваме.Ако не ти се стои вече,нека да отидем до училището и да се запиша и после да се приберем,ако не искаш другаде да отидем преди това-отвърна той и на еди ндъх изпи колата.

Хуан Карлос Рамирес написа:

Това се викаше изненада,не бе очаквал,че тя ще излеез по-голяма от него,но това не беше проблем за него.Дори напротив,радваше се ,защото нямаше да има коментари от сорта,че се възползва от нея и подобни неща.
Той я харесваше ужасно много и исакше всичко между тях да продължи така и тяхното приятелство да няма край.
-Не се сърди,после ще ти отговоря на други въпроси,но нека да се позабавляваме.Ако не ти се стои вече,нека да отидем до училището и да се запиша и после да се приберем,ако не искаш другаде да отидем преди това-отвърна той и на еди ндъх изпи колата.

-Аз слушам каквотог кажеш.--казах аз и козирувах
След това последва и от двама ни гръмогласнен смях.След като той изспи колата си аз надигнах моето мартини и решихме да тръгваме.Помогна ми да стана като истински кавалер.


П.П пиши в училището