Къщата на Елеа Найт

First topic message reminder :

Къщата беше голяма и обширна. Бабата на Елеа определено се беше погрижила за нея преди да си замине. А ето я и нея.

Къщата

Подземията:
Библиотеката
Падземните коридори

Първият етаж:
Всекидневната
Кухнята
Трапезарията
Банята
Фитнес стаята

Стълбите

Вторият етаж:
Стаята на Елеа
Стая за гости №1
Стая за гости №2
Стая за гости №3
Банята
Гардеробната
Терасата

Стълбите

Таванът:
Стаята с пианото
Дрешник
Лунната стая

Гаражът:
BMW x6
Kawasaki Ninja
Suzuki gsxr 1000
Bugatti Veyron
Mercedes s63

Дворът:
Градината зад къщата
Беседката при градината
Басейнът
Външното сепаре

Ел се свлече надолу към земята, когато Крис я хвана и я вдегна на ръце и тръгна нанякъде, вероятно и той не знаеше къде. Тя чуваче всичко, но не можеше да му отговори..
-Ще трябва да ти дам от моята кръв.. - каза тихо Крис и я остави на дивана във всекидневната. До там беше стигнал като се усети, че и това е вариант. Ел не можеше да каже нито дума. Вампирът оголи ръката си и си пусна кръв със зъбите. Напои съвсем леко устните на Ел с кръв, но скоро тя сама пиеше. При това пиеше прекалено много и не можеше да спре..

Усещах как тя смучеше продължително и не пускаше въобще. Никак не ме приятно чувството, явно съм забравил какво е да те ухапе вампир, макар това да е леко по - различно от нормалното захапване за врата. Очите й пресветкваха от време на време, а ръцете й държаха моята ръка, за да смуче по-лесно.
- Добре си попи. - изрекох и си дръпнах ръката, усещайки как раната се затваряше постепенно и болката отмаля. Разтресох ръката си и се обърнах към Ел, която бе вече с напълно отворените си пухкави очи. Все още не се беше избърсала устата и остатъците от кръвта, затова минах с пръст и обърсах леко всичко, облизвайки пръста ми.
- Как си? - попитах я, докато тя се хвана леко за главата. Е, явно нещата се упорстваха до такава степен, докато тя издържи на глад. Трябваше да оставя кръв във хладилника за всеки случай, но това щеше да стане по-късно.

Ел беше в съзнание след като започна да пие от кръвта, но не усещаше, че прекалява и изтощава Крис. Той по едно време си дръпна ръката, защото беше загубил доста кръв. Раната бързо се затвори и вече не му личеше изтощението.
-Как си? - попита той а Елеа го погледна с големите си сиви очи и се усмихна.
-Мисля, че да.. Ами ти? Нараних ли те?? Съжалявам..

- Мисля, че да .. Ами ти? Нараних ли те? Съжалявам .. - изрече Ел и се усмихна нежно, докато аз въздъхнах тежко.
- Не .. Не съжалявай .. Аз съм виновния. Ако се бях .. вдържал и контролирал нямаше да стане така, но явно кръвта ти ме предизвика, както и самата ти ме предизвика. - промълвих тежко и продължих с мисълта си. - Найстина аз съм този, който сбърка. Много съжелявам. - допълних се.
Всичко се промиваше. Едва ли щеше да е лесно нататък даже никак. Продължавах да говоря за това което се случи и продължавах, дори не спирах за миг. За пръв път толкова съжалявах .. Но каква ли беше дарбата й?

-Имам дарба?! - възкликна изведнъж Ел и го погледна учудено, като не съзнаваше че той нищо не е казал относно това. Крис я изгледа втренчето за няколко секунди и когато проговори в гласът му се четеше изненада.
-Как го направи? - попита той загледан в Елея.
-Кое? - попита тя очудено и се намести по-удобно на дивана.

Ъ, уоу. Не очаквах чак такива постижения, колкото и бързи да бяха. Е, открих лесно силата й. Чете мислите ми, подяволите.
- Четеш мисли. - изрекох и поклатих глава, грабвайки зеления амолет от врата си. Имах го от доста време, но мисля, че на нея щеше да й потрябва повече.
- Сериозно? - промълви тя и и се усмихна радостно, а аз се засмях. Откачих зеления амолет от врата си и го сложих пред мен.
- Това ще ти е нужно. - казах аз и се усмихнах, чакайки рекацията й. Това щеше да й помогне някакси, предполагам. Както то помагаше на мен .. след като бях ухапан.

Крис окачи някакъв зелен амулет на вратът на Ел и каза, че ще и е нужен за вбъдеще. Това Елеа го разбра и сама, но не разбра само едно.
-За какво ще ми е нужно? - попита, го тя и предпочете да изчака да каже, преди да си признае че вече го е прочела в главата му.

-За какво ще ми е нужно? - попита ме тя.
- Всъщност, може и да ти помага с нещо, но е късметлийкси. - изрекох, докато тя се обърна и не качи косата си нагоре, за да мога да поставя амолета. Откачих го и го завързах на нейния врат, оправяйки верижката по врата й.
- Незнам дали ти харесва. Ако искаш го махни, поне в шкафчето ти да седи. - промълвих и направих бърза скорост, взимайки чаша вода. Върнах се обратно и я сложих на масичката.

Крис прокара пръсти по кожата и, когато закопчаваше амулета, а тя настръхна. Странно, но настръхна..
-Харесва ми.. - каза Ел като се загледа във бижуто и прокара прасти по него. Верижката беше метална, студена, но маслинено зелените висулки по нея изглеждаха някак си топло.
-Блаодаря ти. Няма да го свалям.. Освен ако няма прекалено голям контраст с тоалета с който съм. Тогава нямам избор. - Ел се засмя и го погледна в очите.

Щом пристигнахме пред къщата, Елеа спря колата и се вгледа в ръцете си, не казвайки дума. Беше замислена. Откопчах колана си и я погледнах, опитвайки се да разбера за какво искаше да говорим.
- Елеа. - казах и, тя се секна и ме погледна.
- Извинявай .. замислих се. - промълви тя и откопча колана си, излизайки от вратата. Излязох и аз, докато тя заключи колата. Прибра ключовете в чантичката си и отключи с другия ключ вратата на дома й.
- За какво искаше да говорим?

-За какво искаше да говорим? - попита Крис, когато Ел отвори вратата и влезна вътре, и той влезе след нея. Момичето сабу обувките си без дори да си направи трудът да ги прибере както обикновенно и тръгна към холът.
-Когато изтрезнееш... не сега. - отвърна му тя и седна на диванът. Изглеждаше наистина уморена, но сама не знаеше от какво. Спомни си погледът на онова момиче. Дали тя обичаше Крис, или той нея. Разтърси глава, сякаш искаше да прогони тези мисли от там и се зарови във възглавницата до себе си.

- Когато изтрезнееш... не сега. - oтговори ми, със леко странен погледн, докато се заравяше във възглавниците. Седнах на стола до нея и я погледнах, чакайки да се изправи нагоре .. Щом погледна към мен, гримът и бе леко размазан заради възклавницата, а по нея имаше тези отпечатаци от спирала сигурно. Тя разтърка очите си и преглътна докато аз поглендах към земята.
- Предпочитам да ми кажеш още сега. Няма да спра да мисля за това, ако не поговорим. Какво има? - попитах я.

Ел го погледна и се усмихна. Някак си просто имаше нужда да се усмихна поне за секунда.
-Предпочитам да ми кажеш още сега. Няма да спра да мисля за това, ако не поговорим. Какво има? - попита я той и я погледна в очите. Ел също го погледна, и без това беше трудно да се избегне проницателният му поглед.
-Не знам точно за какво трябва да говорим.. Между нас нищо не е станало и.. - Елеа се поколеба и отмести поглед. - Може би нямам право да питам, но.. Обичаш ли я?
Най-на края въпросът се изплъзна от устата и. Но в този момент образът на Крис, който я целува изникна в съзнанието и и незнайно защо я заболя.

- Не знам точно за какво трябва да говорим.. Между нас нищо не е станало и.. - Елеа се поколеба и отмести поглед. - Може би нямам право да питам, но.. Обичаш ли я? - щом каза това, замръзнах. Ами сега какво щях да й отговоря? Обичах и Елиса, но и имах нещо което ме водеше към Елеа. Нямах си и найдея какво става в момента, всичко се преобръщаше в главата ми. Започвах да потъвам все повече и повече в тази дупка, след всички поражения ..
- Ъм .. Ъ .. Да, но ти ме водиш към теб. - казах и преглътнах, очаквайки реакцията й.

Eлеа се облегна на дивана и взе възглавницата в скута си, като небрежно се облегна на нея. Мигаше на парцали, и светлите и очи искряха от светлината.
-Какво ще рече това? - попита тя, и отново го погледна. Изумрудено сините и очи сякаш го прорязаха през гърдите.

- Какво ще рече това? - каза тя и аз се хванах за главата. Въздъхнах и се замислих дълбоко, докато тя чакаше отговора ми.
- Ще отида в.. стаята ми. - промълвих и се изправих, тръгвайки към стаята си. Изведнъж усетих как нечийята ръка хвана рамото ми, а аз се обърнах рязко, гледайки острия и синеок поглед.
- Кажи ми. - каза Елеа. Вече не исках да задълбочавам нащата, затова смятах да й го кажа право в лицето.
- Можеби имам чувства и към теб. - измъмрих и се качих по стълбите, докато тя ме гледаше, защото усетих как дишането й се ускори.

Изведнъж Ел усети странно чувства в гърдите и гърлото си. Сякаш хиляди частици се забиваха там и пареха. Вампирката също тръгна към стаята си, и когато влезе остана прикована на място. Виждаше всяка малка подробност от вчерашната сцена, което се разигра в тази, същата стая. Първо целувката, ухапването, разговорът. Нямаше значение. Разтърси глава за да прогони мислите си за вчера и влезе в стаята, мятайки се на леглото. Не можеше да заспи, или просто не можеше или вампирите не спяха. Все едното от двете беше.

Вече всичко излеждаше по друг начин. Усетих трясака на врата - явно Ел вече беше там, в нейната стая, мислейки дълбоко. Май това не бе най - подходящото нещо, с което да се започне или по-точно, разкрие нещо. Седнах на ъгъла на леглото, хващайки главата в ръцете си. "Мамка му!" казах си на глас и се изправих от леглото, обикаляйки стаята. Всичко ми се струваше тесно, започнах да полудявам, а алкохола все още бе в кръвта ми и ме дразнеше. Видях черния ми куфар и се сетих какво не бях вършил от много време. След като оправих дрехите, слагайки ги в гардероба и две три нещица стигнах до любимия си сектор - черна кутийка с пласмасово капаче. Всичко беше заредено с цигари, купени спецялно за такива моменти. Разтърсих се за запалка и заедно с това, запалих, дърпайки от цигарата. Леко се закашлях и отидох на прозореца за да го отворя, преди да се е вмирисало.

Ел продължаваше да седи на леглото си безмълвна, не мърдаше, не мигаше, не виждаше.. Когато стана отиде до огледалото, заглеждайки се във отражението си. Амулетът висеше на вратът и, не го беше свалила въпреки че не подхождаше на тоалета и за вечерта, въпреки, че не беше особено красив. Не го беше свалила защото беше от Крис, и той и беше казал че ще и помага и носи късмет.. Изви главата и се загледа в двата успоредни белега на вратът и. Бяха идеални, бледи, красиви...
Елеа изпита желание да отиде при Крис, и да го целуне, да бъде негова. Но се спря, точно преди да отвори вратата се спря. Тя искаше, но той..

» Елеа Найт - Мимз ^^
» Къщата на Анджи
» Къщата на Деметрия
» Къщата на Чарли
» Къщата на Даниъл