Когато стогнахме плажа беше призори, скоро щеше да изгрее слънцето и небето щеше да се оцвети в различни нюански. Дан седна на пясъка и потупа мястото до него, седнах и обвих коленето си с ръце, поглеждайки към изгрева който вече започваше. Беше толкова красиво, усмихнах се и продължих да гледам. С Дан мълчахме докато изгрева не приключи, мълчанието беше приятно и съответстваше с обстановката. Когато слънцето изгря се обърнах към Дан и му се усмихнах:
-Беше красиво. - той кимна и се облегна уморено назад, но за разлика от него аз все още имах някаква си енергия, станах и направих няколко крачки:
-Нещо против ако поплувам, доста добре събужда. - усмихнах се и започнах да разкопчавам дънките си, все пак не исках да съм мокра до кости.
