Клуб ''Виктрола''

Заглавие: Клуб ''Виктрола'' Нед Май 09, 2010 6:58 pm

Това е моят клуб.Разбира се,е отворен за всички посетители по всяко време!
Снимки:

Влязохме в клуба.Беше невероятен.Поне аз много често бих си купонясвала там.
-Много е як.Намирисва ми на купони.-казах аз и го сръчках.
-Така си е.Ще ми помогнеш с откриването нали?-попита ме той.
-Иска ли питане.Много ясно.-казах аз.Тръгнах да обикалям.Имаше доста големи сепарета,дансинга беше огромен,бара беше пълен с напитки.Всичко беше супер.
-Има ли нещо,което да се прави още или само чакаме утре?-попитах аз.

-Ами..вече се погрижих другите да се погрижат за всичко.Познаваш ме,обичам да се възползвам от ..дарбата си!А и защо аз да го правя като другите толкова много искат да ме заместят?-при последното и двамата се засмяха.После седнахме на главния диван,там разбира се,беше място за вип гости или за мен.
-Е,Белс,как си?Имаш ли планове за рождения ден?

- Обещах да ви изведа и това й правя в момента. Стига сте недоволствали. Градчето е малко, но пък съм сигурна, че поне един хубав клуб има. Ако не ви обещавам да ви обещавам, че ще отидем в Ел Ей или където поискате.
- Сама го каза - констатира Адри и погледът й отново светна.
- Хей, Крис, това е твоят диск. Ти ми го направи, помниш ли? - попитах я, за да ги разведря малко. Не ми бе никак приятно, че не одобряват решението ми да се преместя да живея тук. Аз просто исках малко спокойствие от големия град. Шест месеца в малко градче. Въпреки, че бях тук от по-малко от 12 часа, 2 след като пристигнах дойдоха и приятелките ми, вече всичко ми липсваше. но бях силна и бях решена да изкарам тук шестте месеца. Родителите ми бяха наели частни учители и си взех изпитите още преди Коледа. Те знаеха, че когато си наумя нещо, дори Господ не може да ме спре. Изчаках само времето да се пооправи малко, защото в Ел Ей може и да е лято през цялата година, но не навсякъде е. А тук май през цялото време е есен, при това м. ноември. Бях се облякла така и очевидно в малкото прекарано врем извън клуба, в който отивахме или колата, щеше да ми бъде студено. Още с влизането си, Адри и Крис си нацелиха "мишени" и се запътиха към тях със супер къси и секси дизайнерски рокли. Останах сама. Реших да отида на бара и си поръчах мартини. След по-малко от минута барманът ми го поднесе с дяволита усмивка и ми намигна. Беше сладък... но само това.

Роуз паркира пред входа и заедно излязохме.Изпъшках като видях клуба отвън.Беше от онези идеално украсени места, пълни с музика, танци и алкохол.
-Хайде, стига си мрънкала.-каза Роуз.-Изглежда страхотно!
-Това е проблема.-измърморих.
Реших да не се съжалявам цяла вечер и да си позволя поне малко забавление.Така и така вече бях тук.Нямаше път за бягство.
Влязохме в заведението.Отвътре изглеждаше още по-добре.Радвах се, че все още не се бе напълнило и музиката не беше на макс.Поне можех да чувам какво ми говорят.Роуз, която изглеждаше така, се ухили доволно и се запъти към бара.Трябваше да я последвам, за да съм сигурна, че няма да доведе някой барман у нас тази вечер.
Подръпнах роклята си.Отново.Явно се налагаше да се болечеш неудобно, за да се впишеш на подобни места.Аз може би не изглеждах като всички тук, но не бях и с обичайните дънки и тениска.Стигнах до бара, където едно от момичетата ми се усмихна.Не изглеждаше много по-голяма от мен.
-Зравей.-казах.Може би беше добре да завържа някой разговор.

След като чух че Стефан ще открива клуб веднага си върнах старото настроение. Клуб, пиене, танци, свалки - просто класика. Дълго стоях в гардеробната чудейки се какво да облека. Накрая реших да облека това. Гримирах се, обух си подходящи сандалки и тръгнах. Видях Алексия в гаража и тръгнахме заедно. Влязохме само с две чаровни усмивки на охраната. Звучеше любимата ми песен и аз затънцувах. След песента отидохме да поздравим Стефан.
-Стееееееееефффф.Страхотно е. - викнах аз и го прегърнах.
-Наистина надминаваш всички - каза Алексия.
-Благодаря момичета. А защо нямате чаши в ръцете и мъже ди кръста?
-Досега танцувахме, а за мъжете... да кажем че е женска вечер.
Той сеобърна, защото някой го викаше и аз и Кес отидохме на бара. Поръчах се един секс на плажа и след малко красавеца зад бара ми го даде. Изпих го почти на екс и заоглеждах плячката на дансинга.

Сестра ми бе изчезнала от доста време,но знаех,че не бива да се притеснявам.Сигурно е видяла някой готин за храна.Е,все пак ми се наложи да откривам клуба сам.Бях седнал на главното сепаре и оглеждах всички новопристигнали.Малко се притеснявах,че нямаше много мои познати хора,затова се насочих към бара-там имаше най-голяма тълпа.Приближих се и видях Сандра,която бе доста развълнувана и ме поздравяваше за якия клуб.
-Е,радвам се,че ви хареса!-а после зърнах Бела с някакво друго момиче.Прокраднах се зад гърба и,докато тя не ме бе забелязала и я стреснах.
-Хей!-прошепнах леко зловещо в ухото и и усетих как изтръпва

- Здравей. Хубава рокля! - усмихнах й се. Видях, че не е сама. А къде бяха моите момичета?! Огледах се няколко пъти... Адрина флиртуваше с някакъв културист в едно от сепаретата. Ето я и Кристин. Тя танцуваше откакто бяхме влезли също с някакъв красавец. Харесвах момичетата си такива каквито са! За това и ги обичах. За нищо на света нямаше да им позволя да се променят,направо щях да ги убия ако го направят. Докато успея да си поръчам ново мартини, барманът вече ми го бе направил.
- Мерси! - усмихнах му се чаровно аз, но повече не можех да направя за него. Щеше да си намери други момиче за вечерта. - Аз съм Ашли Трейд - представих се на непознатото момиче и й подадох ръката си. Точно тогава момче зад нея я заговори. Свалих ръката си веднага. - Аз ще се поразходя малко навън - съобщих й и взех чантата си.
Това, което мразех най-много е когато разговарям с някой, друг - непознат да се опитва да привлече вниманието ми и по същата причина излязох, защото момичето можеше също да не харесва това, а в случая аз щях да бъда натрапницата, което също мразех.

Аз и Даймън слязохме от колата.Влязох ме вътре и без да забележа той се беше залутал някъде.Видях Стефан, но не се преближих а седнах на бара.
-Едно кола моля.-казах аз тей като бях с колата и не трябваше да пия алкохол
Даймън още го нямаше.

Чак след няколко секунди осъзнах,че не познавам момичето,с което Бела си говореше.Затова когато тя се запъти викнах към нея.
-Хей!-щом се обърна и направих знак с ръка и тя се приближи.
-Не се запознахме,аз съм Стефан-собственикът на клуб Виктрола!-представих се и подадох ръка.Харесваше ми как звучи израза ''собственикът на Виктрола''.Но някакво странно чувство отново ме бе налегнало.

Най-сетне си тръгнах от кметството и реших да отида на партито по случей откриването на клуба на Стефан, макар и без кавалер. Облякох си тази рокля и обух едни обувки. Качих се в колата и тръгнах към клуба. Още на вратата ми се стори че ще ми хареса и всичко оправда очакванията ми. Вътре беше Сани и Стефан, заедно със сестра си. Исках да се запозная с нея, макар и малко да бях чувала.

- Аз съм Ашли. Приятно ми е! - запознах се с мъжа и се усмихнах.
- Имаш хубав клуб! - похвалих го. Поръчах си различен коктейл и го взех в ръцете си. Господи, съвсем бях изключила факта, че тази вечер съм шофьор. Боже, как можеше да бъда толкова глупава. Въздъхнах и поклатих неодобрително глава. - Тук има ли таксита? - попитах го. Градчето беше малко и нямаше да се учудя ако нямаше таксита или бяха едно - две ужасно мизерни, в които и насила нямаше да се кача. Направих се, че не знам за това и нямаше и да го спомена пред момичетата, особено пред Адрина.

-Всъщност съм наел шофьори,просто всички трябва да отидат да попитат до гардеробната,мисля,че идеята ще е много добра!-особено като се очакваше 90% от посетителите да се насладят на алкохола както трябва.Огледах отново залата.Вече се бе запълни,това предизвика една леко доволна усмивка
-Не съм те виждал преди из града?

Докато обикалях из клуба, зърнах Стефан. Реших да го поздравя, но за него сигурно нямаше да значи това. За секунди се озовах точно зад Стефан. Той говореше с някакво момиче. По мириса и се разбра, че е човек. Скоро и той самия щеше да ме усети. Аз казах:
- Здравей братле. - сигурно в първите секунди, като ме е чул, ще си помисли кой е, но после ще се сети, без да пита, като се обърне.

Проследих погледа на Стефан и разбрах защо се усмихва така. И аз се усмихнах.
- Не съм те виждал преди из града? - попита той и аз върнах погледа си на него. Беше някак си... странен, но в добрия смисъл. В смисъл такъв... различен. Така ми изглеждаше. Прекъснах разсъжденията си и побързах да отговоря:
- Ами днес се преместих и мои приятелки дойдоха за кратко с мен тук. Докато се убедят, че няма да си тръгна от тук в следващите шест месеца, колкото и да настояват. Правят се, че целта им е просто малка почивка, но ги познавам прекалено добре, за да не разбера какво всъщност правят тук, след като въобще не харесват Форкс, най-малко заради площта му и времето - вдигнах рамене. Друг мъж се появи зад Стефан. В началото ми се стори, че преди секунди не беше там, но вероятно пак съм пропуснала да забележа някого.

Остнах сама на бара и реших да помечтая малко.След малко се стреснах от нещо.Ахааа многото хора.Къде ли беше Деймън?Нямаше да се разберем така само с една кола
-Едно мартини моля!-казах аз и се усмихнах
Започна любимата ми песен.

Както си говорех изведнъж чух гласа на дух от миналото.На някой,който беше невъзможно да е тук.Усминах се извиняващо на Ашли и се обърнах изключително бавно,за да се уверя,че просто ми се е причуло,но беше истина.Деймън стоеше точно срещу мен и аз вперих поглед в неговия.
-Деймън...как?Кога?-изрекох тези въпроси толкова бързо,но бях сигурен,че ме е разбрал.Но по някаква причина бях готов за атака,явно миналото ми се отразява много зле.

-Леко Стефан, нали не искаш хората да разберат какъв си? А и съм тука, понеже откриваш клуба си. - казах му аз спокойно. След това продължих:
- А и се преместих в града, така че рядко ще ме виждаш вече. - и се усмихнах злокобно.
- А как съм дошъл ли? Бързо щом разбрах, че този як клуб е твой.

А видях Деймън.Открих го уес.Но говореше със Стефан, но реших да отида.Хванах го през кръста незабележимо и му казах:
-Хей забрави ме бе от час стоя на този бар.
Надявам се Стефан да не е чул.

-Какво правиш тук,Деймън,и двамата знаем,че ти не се появяваш просто така...Минаха толкова години,Деймън!-казах като леко повиших тон и се приближих до лицето му.Не знаех какво да очаквам,дали щеше да се наложи отново да сменям континента,но тук вече има какво да ме задържа.Обледах се наоколо и видях,че доста хора ни гледат притеснено,затова отново се отдръпнах от брат си.Тогава едно момиче го прегърна през кръста и се наложи да я огледам(не в онзи смисъл )

Не разбирах какво става. Изведнъж се появи този мъж и със Стефан започнаха да си говорят толкова тихо, че се учудих как се чуват, след като аз не ги чувах. После дойде и някакво момиче. И то говореше по същия начин, поне ми се стори, че говори. Имах чувството, че не трябва да съм тук. Обърнах се към бара и отпий глътка от коктейла си. Погледът ми попадна на бармана, който отново ми се усмихваше дяволито. Усмихнах се едвам - едвам и сведох поглед към чашата си. Добре, или всички тук бяха странни или на мен ми ставаше нещо. Но си бях напълно сигурна, че съм наред, значи явно всички останали им имаше нещо.

- Не може ли да дойда да си видя малкия си брат? Или ми е забранено... - казах му аз. Тогава Мери ме прегърна. Аз и казах:
- Не съм те забравил, но сега имам семейно събиране със брат ми и скоро може да дойде и сестра ни... А и Стефан, добре си се наредил в градчето, спокойно няма да наранявам никой днес, поне така мисля, но не и в това място. - знаех си, че ще е изненадан от завръщането ми.

-Съжалявам че прекъснах разговора.-казах аз
Стана ми тъпо почуствах се излишна и се върнах на бра.Поръчах си още едно мартини.Какволи ставаше?Дали криеше нещо?Трябваше ли да идвам тук избщо?Един куп вапроси влязоха в главата ми на които нямаше отговор.

В продължение на няколко минути се гледахме безмълвно,никой не откъсваше поглед от другия.На лицето ми се появи лека усмивка.
-Може би не е много добра идея аз и ти в този малък град.Познавам те,ти мразиш малките градове-скучни са ти.И ще ти дам един съвет,по-добре да не докосваш някой от приятелите ми тук-казах и се обърнах отново към Ашли.Сетих се,че я бях оставил сама,но не можех да очаквам това.
-Съжалявам,Ашли,но имам малко работа,нали знаеш нов клуб-нови отговорности-обясних или по-скоро излъгах и изпих нечие питие на екс.

Писна ми да стоя сама.Излязох навън.Духаше лек ветрец, но ноща беше топла.Имаше една пейка седнах на нея и зачаках Даймън да свърши с работата си.Отново се заривах с вапроси чудех се какво има.Нещо ме глождеше от вътре.И на вън нямаше никой реших да си пусна плеара и да чакам.

» Клуб ''Виктрола''
» Клуб "Fever"