Алеята

Разговорът вървеше съвсем леко,небрежно,без напрежение и притеснение между двамата,който бяха свикнали много с компанията си,че бяха игнорили останалите.
Не обичаше да стои на едно място и затова се зарадва,когато Мерилис с охота прие предложението му,само трябваше да се уговорят,но естествено това щеше да стане по-нататък.
-Да видим какво обичам да правя-направи се на замиселн той и започна уж да мисли,макар че знаеше кое му е любимото занимание.Отдавна не го бе практикувал,но нищо чудно и скоро да го използва ида направи някаква изненада.
-Хайде,стига си мислил-усмихна се тя и се накани да му излее студената вода в лицето,но Хуан бързо реагира и веднага изрече:Обичам да се занивам с готвене,спорутвам сърф и волейбол,от време на верем рисувам,а ако ми остане време обимач да пиша стихове.
Шом завърши видя изненадата,която се беше изписала по лицето му и придоби победоносно излъчване.Ето това беше изненада и едва ли предполагаше,че се занимава напирмер с готвене или пък да пише стихове.

-За готвенето знам опитах от закуската ти ама ама ама ти откога пишеш стихове?А и междодругот обужавам да рисвам и да играя волейбол.-казах аз и се усмихнах чаровно
Леле това ми дойде като гръм от ясно не бе.Хуан,Хуан да пише стихове.Сигурно нещо много се будалка с мен , но ако е така тъпкано ще му го върна

-Чудесно,значи и ти си запалена спортиск като мен,което е хубаво-засмя се момчето и му стана хубаво като видя реакцията й.Вероятно си беше помислила,че се будалка с нея и се шегува,но не това си беше самата истина,но засега нямаше да навлиза в никакви подробности.
Важното беше,че вече занеше,че той не е само хубаво и атлетичто момче,но си пада малко романтичен,обича потихите места и може да те изненада по всяко време.
-Някой път мога да ти покажа някой от стихотворенията ми,но засега имай търпение и не бързай-отвърна той и погледна часовинка.Време да се прибирам у нас,така че ако сикаш може да ме придружиш до нас и там да се разделим.
Както винаги с нея беше досат забавно и времето бързо отлиташе,но се надяваше,че следващият път щяха да имат повече време за себе си ,за да си продължат този разговор.

-Ами с колата съм а не искам да я оставя тук нали не те бърка?-казах аз и направих нацупена гримаса
-Не няма проблем.-каза той и стана като ми подаде ръка да се изправя
-Хайде чао.-казах аз
Подари ми една бърза прегрътка и си тръгнах.