Levis Strainss&Co

Още не беше се настанил в градчето и опознал местната кулутура и в същият ден Хуан Карлос успя да си намери работа като продавач в един от най-луксозните магазини в центъра на града Levis Strainss&Co.
Много набързо успя да се договоир с собственика и сега той щеше да обслужва клиентите и да задоволява техните капризи.
Заплащането също каот условията за работа беше добро 450 долара на седмица,но момчето не мислеше за парите особенно,а се радваше,че ще се развие по този начин и ще помага на близките си.
Когато пристигна на място,остана очарован от видяното и реши веднага да се захване за работа и се обади на няколко места.Уговори се утре да му доставят блузи,обувки,рокли и тениски,който да бъдат пуснати на промоция.
Имаше стока в магазина,но тя беше стаар и се налагаше да се обнови всичко.Докато чакаше някой да дойде,реши сам да подреди помещението и да въдвори ред.

Аз и Алекс решихме да влезем в този магазин.Още с влизането видях че има нов продъвач.
-Добър ден!-казахме в един глас с Алекс и се усмихнахме
Всъщност новия продавеч изглеждашее достааааа добре.
-Добър вечер е вече , но и ден става.-каза той и се засмя.
ДОкато той нареждаше някакви дрешки.Видях една страхотна тениска.Виолетова на цвят с дълбоко декооте и много много хубава

Още не беше привършил с подреждането на нещана,когато се чу момичешки глак и той осатан приятно изненадан от появата на две момичета.Ето сега трябваше да се прояви като истински продавач и веднага се зае да ги обслужва.Видя,че едното момиче проявява интерес към една тениска и се обърна към нея.
-Виждам ,че ти харесва тениската,ако искаш отиди в гардеробната да я пробваш и ако ти хареса ще се разеберем за цената.
-А къде се намира гардеробната?-попита доволно момичето и взе тениската.
-Ето там-посочи Хуан и й показа мястото,до което се намираше едно огромно огледало и щанда за обувки.

Не бях идвала отдавна в този магазин и неможех да се ориентирам много.Влязох в съблекалнята и набързо саблякох черния потник и облякох тениската.Погледнах се в огледалото харесах се но реших да изляза и да ме видят да кажат мнение
-Еее как съм?-попитах аз с сложени ръце на кръста

Трябваше дасе призане,че момичето наистина изглежда страхотно и тази тениска подчертаваше нейната естественост и чара,който притежаваше.
Все пак,отй беше момче така че едва ли разбираше много от такива работи,но я похвали:
-Изглеждаш изумително,не се съмнявам,че и каквото и дреха да облечеш,тя ще ти соти добре-отвъврна младежът и с даволоство вия как леко се изчервя.Аз сега имам малко работа,трябва да сложа някой от стоките,който пристигнаха,а що се отнася до тениската тя струва 50 долара и ако я искаш,купи я.
Още не бе изминал ден откато беше пристигнал,но на Хуан Карлос тази работа много бързо му допадна,не че не я харесваше преди и сега в рамките на половин час нареди част от новите дрехи и аксесоари,който имаше в склада:
Ценоразпис:
-дамски блузи всички по 80 долара
http://elegantna.net/images/IMGP5166.jpg
http://elegantna.net/images/IMGP5117.JPG
http://elegantna.net/images/IMGP4320.JPG
-дамски рокли:всички по 100 долара
http://elegantna.net/images/6246_0.jpg
http://elegantna.net/images/Copy%20(2)%20of%207696_1.jpg
-дамски тениски:всички по 50 долара
http://bg.spiralfashion.com/images/products/small/pamuchna-teniska-15.jpg
http://bg.spiralfashion.com/images/products/small/pamuchna-teniska-3.jpg
http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcR7Z7VwZ67_uel6pM1Q_3dfd4PjAqKXy9vXC_z-NyG9B3l1Tks&t=1&usg=__20t0BQ-14aUoexQw5YJ6ZtYThXg=
http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSRmL-sMlqli1MvvlTjjEiXoenWJs82MdDyWfrvFPqmCmmEjfE&t=1&usg=__gWaVdKuY2EeTmLuqS2MkkJis9lY=
Доста време му отне да нареди цялата стока и се почуства малко уморен,но пък беше доволен,че му беше даден шанс да работи и то в такъв голям магазин.
Кажи речи вече беше подредил вещите и предметите наоколо,новата стока я беше отделил от сатарата,оставаше му само още няколко неща да свърши,но те по-скоро бяха поръчки по телефона,ако се наложи да докарват нови неща,който няма в магазина.

Ето отново момчето започна да нарежда стока и отново си харесах нещп.След като подреди взех бялата рокля.Отидох и облякох и нея.Този път немислех да се показвам.
-Амм ще взема тениската и роклята.-казах аз и се усмихнах чаровно
-Добре.Дължиш ми 150 долара.-каза момчето и ме погледна отново и се усмихна
"Леле страхотна усмивка"-боже мой как можех да си мисля за момче което не познавам че усмивката му е страхотна.

Лин ме беше замъкнала в някакъв магазин и май набързо, може би без да го осъзнава, беше изфлиртувала с продавача. Както и да е, вечер бе късно, трябваше да се връщам на работа. Едва ли всичко в болницата все още вървеше като по мед и масло. За Бога, аз трябваше да имам някаква работа или ще се побъркам. Аз бях лекар, къде бяха всички онези крехки хора, дето постоянно си чупят нещо или изкълчват по някоя кост?

П.П.: Ох, може ли твоята да си нарани нещо, да получи някакъв спазъм, да счупи нещо или... трябва да напиша три мнения, ама то никой не се е решил да се изпочупи. А не ми харесва да пиша сама... Пиши ми ЛС дали си съгласна.

Хуан Карлос остана доволен от първата си продажба и много успешно беше се договорил с момичето за дрехите,който си избра и му плати 150 долара.
Не очакваше с такава лекота да се справя на работното си място,но се оказа че има страхотен усет към нещата и най-важното държеше се много мило и обгрижваше клиентите и даваше най-доброто.
-Заповядай,ето ти парите-усмихна малко момичето и му ги подаде.Като за първи път много добре се справяш-похвали го тя.
-Радвам се,че ти харесаха дрехие и да ги носиш с здраве.Надявам се,да идваш по-често и обещавам,че тук ще намериш всичко необходимо-каза момчето и като си взе довиждане с нея,отиде зад щанда да пооправи някой неща.Момичето беше много мило и красиво,защо не можеше д а я покани някъде,обаче не и сега на работа-мислеше си той и продължи с работата.

Много мразеше когато момичетата носеха обувки с високи токчета,само да се изфукат пред останалите и не мислеха за последствията.Подът наиситна беше хлъзгав,защото наскоро беше мил и чистил и имаше голма вероятност момичето да се пребие.Осевн това тя се оплака,че има някакъв проблем с ръката и не можеше да я движи.
Хич не му беше смешно,защото не искаше да стават инциденти на работното му място и затова каза:
-Ако приятелката ти не иска,аз мога да ти помогна,само че нй-много десет минути и това е ,защото не искам да оставам магазина без надзор.
Само кажи къде е мотора ти и ще ти помогна-каза младият продавач.
То се е видяло,че ще помага,но поне ще е за добро и по този начин щеше да подсигури евентуален битов инцидент насред магазина.

Супер... Лин падна и май си изкълчи крака. А може и да си го е счупила, кой знае.
- Айде, Лин, ще те заведа в болницата. Ще си първата, която ще си има личен доктор, който да се грижи за нея, докато е в болницата! И да я лекува! - засмях се аз, а после се обърнах към продавача: - Ще ми помогнеш ли да я настаня на мотора?
Не че ми бе нужна помощ. Но не бе нормално 18-годишно момиче да вдигне като някакъв Херкулес една много по-голяма от него жена и да я настани без труд на мотора си, нали?

Дойде началото на седмицата и малко след 10 часа,Хуан Карлсо пристигна в магазина,който щеше да отвори малко по-късно заради неговото закъснение,,пък и трябваше да получи и няколко доставки.Напрежението и вълнението вече бяха преминали и сега момчето съвсем професионално се бе заело с работата си и се стараеше всичко да е наред.
Предимно дамски дрехи перобладаваха тук,така че той от рано беше предвидил да пусне за продажба и мъжки дрехи и се обади по телефона
-Здравейте!Обаждам се от магазина Levis STrainss& Co и искам да проверя кога ще пристигне доставката,за която се бях обадил?
-Няма за какво да се притеснявате,ще бъде пир вас след около двайсетина минути-каза женски глас и като си поговориха още малко,момчето изчака доставката.
Служителите хич не се бавеха и като разтовариха всичко в магазина,договориха се с него за техният аванс и как да им бъде платено.
Хуан Карлос се поставра възможно най-бързо да сложи новата стока и да я подреди.Повечко работа винаги беше добре за нея и щом приключи,вече клиентите можеха да идват.

Аз и Алекс дойдохме да говоря с Хуан за мотора.Решихме отново да мина през вкъщи отново да се преоблека и тогава да отидем.След като бяхме вече пред магазина Алекс се спря.
-Какво има Алекс?-попитах аз с повдигната веждам
-Ъм..нищо.-каза тя
-Сигурна ли си?-попитах отново
-Мхм.-каза тя и понече да влизи в магазина.След беше забато вече бяхме в него все още Хуан не ме беше забелязал.
-Добър ден госпожице с нещо да помогна?-каза той след като бях с гръб към него
-Ъм...да каде мога да намеря мотора си.-казах аз и се засмях

БУм,кутийте който държеше в ръцете се изсипаха на земята с трясък и той така се стресна от появата й,че му се прийска да й се наскара заради това как се промъква зад гърба на хората.Но първо трябваше да стабилизира пулсът си,че иначе можеше да получи и сърдечен удар.
Появата на Мериилн го зарадва много и мъобще не я очакваще да дойде,но сети за мотора й и когато го потиа,той успя да каже:
-Здрваей,не бързай толкова,че ще ми докараш някой удар.Мотора ти е на сигурно място,паркирах го до моята къща в POPULATED AREa, по-точно в гаража ми,той е отворен и само влез и си го вземи.Съжалявам,че не мога да ти обърна внимание,ноимма клиентки-каза той и посочи групата дами,който преди това влязоха вътре и разглеждаха последният модел дамси панталони.
-Но преди това искам да те питам как минаха изследванията,всичко наред ли е?