Levis Strainss&Co

Днешният работен ден беше доста тежък и натоварен,но пък и успя да извлече максимума от него,защото чуждестраннит клиентки луднаха по дрехите и аксесоарите,който предлагаше магазинът и за нула време закупиха повечето докарана стока.Оборотът му така се повиши,че момчето не можеше да повярва каква сума беше натрупал само за един ден.
Все по-добре успяваше да се справя с тази работа и вместо напрежение и натоварване,той изпитваше истинско удоволствие от нея.
Трябваше му малко време да подерди наоколо,да почисти и най-сетне капнал и уморен затвори магазина.
-Радвам се,че ме изчака.Толкова работа имах,че да си призная едва смотнах да ги обсулжа хората.
-Да,но те наблюдавах и ще ти кажа,че беше страхотен и много добре се отнасяш с тях-каза момичето и стана от стола и се приготви.
-Ако си готова,вече можем да тръгнем към нас и да си вземеш мотора-отвърна момчето,преоблече си и като заключи магазинът,излязоха навън и се отправиха към домът му.

Хуан Карлос трябваше да побърза за работа,защото днес предстоеше промоцията в магазина чрез която всички клиенти получаваха 20 % намаление от стоката,която си изберат по свой избор.До вчера се обсъждаха в кметството дали работните места трябва да бъдат закрити,защото не всеки изпълянваше задълженията си или пък нямаше много време за това.Слава боту,че това не бе прието и сега момчето спокойно щеше да се занимае с разпродажбата,която щеше да продължи цели три дни.
Подържаше много дори отоншения с един приятели от Англия,с който имаше договор и те перид няколко часа бяха му докарали голямо количество дрехи,обувки и аксесоари с най-високо качество.
Момчето сложи табела на магазина с огромен надпис:

От понеделник 11,00 часа до сряда 12,00 часа РАЗПРОДАЖБА с 20 НАМАЛЕНИЕ
Побърза и да нареди докараната стока,защото всеки момент хората щяха да пристигнат и нямаше да може да свърши нищо.Доста професионално и светкавично се зае с това и за по-малко от 15 минути беше подредил всичко.
Летни Рокли-цена 35 долара
http://www.magazindrehi.com/images/100989011.JPG
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100987
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100985
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100984
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100982
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100981
Летни блузи-цена 40 долара
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100888
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100887
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100878
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100877
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100869
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100866
Зимни рокли-цена 80 долара
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100174
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100151
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100150
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100199
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100198
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100201

Докато правеше обичайните неща с сметките и разписанията за седмицата,в магазина влезе първият клиент,който беше хубаво и досат долре изглеждащо момиче,което започна да разглежда дрехите.
Личеше си,че досат се затруднява при избора си,защото всичките бяха досат крисиви и не можеше да прецени какво да вземе.
След малко гя се прибилжи до него и поиска помощ,явно доста се беше затруднила.
-Здравей,виждам че си видяла най-новата ни колекция,която вчере пристигна.Не съм момиче,което да разбира много от мода,но бих могъл да те насоча като например си избере тази дреха или рокля,която те опиква като характер и настроение.Освен това бих ти дал и тези акссесоари,ако искаш да ги комбиинарш с някоя рокля-момчето извади две кутий и ги подаде на момичето:Вътре имаше следните неща:
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100355
httphttp://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100210
://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100352
http://www.magazindrehi.com/model.php?mod=100188
Избопът е наистина е богат,но ако ти е трудно,вместо да вземеш само едно,можеш да си купиш всичко,което ти хареса-младежът я насърчи да бъде по-смела,защото явно не беше виждала толкова хубави неща на едно място и се чудеше отъкде ли да започне.

След като си избра дрехите,който си хареса тя отиде при него до касата и му показа какви неща ще купи.Определно имаше вкус,пък и трябваше мясотот да се зареди и с по-тъмни дрехи,но все пак сега беше лятото и на модаат бяха цветните и шарени неща,а не мрачните и черните,който ти напомняха на погребение.
Момичето определено имаше вкус и си избра една доста добра комбинация и със сигурност щеше да прилича на млада дама в тях.
-Всичко това ще ти стурва 120 долала-каза Хуан Карлос и взе нещата и започна да ги опакова много внимателно в харитй и после в кутий.
Подаде ги на клиентката и тогавя тя го изненада с предложение за среща,което не го очакваше.
-Не знам,графикът ми ми е доста натоварен,но може би в четвъртък и петък съм свободен-отвърна й той и като прикри лекото си смущение,помогна й да багажа.

Хах стоях и гледах с интерес как предлагат на Хуан кафе.Отново това чуство ме врахлетя.Какво беше това дали беше ревност?Но от какво.Ух...много ми се натовари за деня.Станахи огледах отново дрехите.Станах и се огледах.Имаше нова стока.Отново си харесах рокля беше виолетова и се връзваше на врата.Беше дълга до средата на бедрата и много много готина.Реших да си я взема.Докато момичето все още флиртуваше с Хуан аз отидох и а пробвах.След пет минути излязох и застанах пред голямото огледало

След като си поприказваха още малко,момчето изпрати до вратата момичето и се върна зад щанда,за да нанесе послединте сметки от денеят.
Досега не беше разбрал колко е хубаво да работиш и това не е чак толкова лошо,колкото си мислеха някой други,който предпочитаха да мързелуват и да киснат по кафенета.За него не остана незабелязано как Мерилин леко се мръщи,докато разговаряш и му стана ясно,че се раздразни от предложението.Той това прие с усмивка,защото двамата станаха много близки и всеки който се появеше,веднага предизвикваше такава реакция.
Като цяло за днес приключи и реши да отиде да я види и остана възхитен от тоалетът,който си беше избрала.
-Трябва да ти призная,че имаш вкус към хубавите неща.Тази рокля ти стой хубаво,така че ти я подарявам.
-Извинявай,не те чух,каза че ми я подаряваш?-изненада се тя и се обърна към него.Защо ще го правиш,аз ще ти я платя.
-Нищо подобно,тя не е единстевната с този цвят,пък искам да ти направя подарк от сърце-каза момчет и взе да я опакова.
Щом приключи,подаде я на момичето и каза:
-Да я носиш с здраве и дано скоро да се появи повод да я покажеш пред всички!

-Мерси многоо.-казах аз и буквално си се метнах на врата му.
След тази моя изява и двамата започнахме да се хилим като обезомели без да има сериозна причина за нашето хилене.
-Налага ли се да тръгваме домарзя ме?-попитах аз и двамата повторно започнахме да се хилим

Никога не беше предполагал,че ще му бъде толкова забавно с момиче,просто си мислеше,че освен за момчета и как трябва да изглеждат,за нищо друго не могат да говорят.Обаче тя си беше изключение и голям смях падна и трябваше да си поее дълбоко дъх и да се въздъжи,иначе можеше да отиде до тоалетната спешно.
-Щом те мързи толкова,аз много мога да те нося,така че се мятай върху мен и язди твоя кон-ако така продължаваха да се хилят непрекъснато,определено щеше да им се наложи да ходят до тоалетната.
-Време е да тръгваме,днас беше най-хубавият ми ден и се радвам,че беше с мен-каза момчето и я прегърна нежно.Имам един въпрос преди да тръгне и той е да не би да изревнува,когато момичето с което говорих ми направи предложение за среща?-уж нехайно вметна,но занеше всичко и сега изчака реакцията й.

-Неочакван вапрос.-казах аз
Ами сега как да му каже,че съм изревнувала какво ли щеше да си помисли.Ох...хвана ме неподкотвена.
-Ъм...дам.-казах аз тихо но така за да ме чуе и сведох глава
Треперех от притеснение.Наистина незнаех какво ще си помисли...ужас мразя когато се чуствах така

-Така и си знаех-отвърна момчето и целият засия,значе тя наистина държеше на него и го чустваше толкова близък.
Видя колко се притесни и не смееше да го погледне,сякаш очакваше да й се скара или нещо такова,но нищо подобно не направи,а само каза:
-Няма за какво да ревнуваш,даже не знаех че си такава ревнивка-отвърна той и лекичко я прегърна.Ти си ми най-добрата приятелка,човекът който наиситна мога да кажа,че е част от моето семейство и разговорът с нея беше обикновен,добро оммиче,но дори не я попитах за името.
-Малко неловко се чусттвам,вероятно ме мислиш за смешна-каза Мерилин, която се чустваше не на мястото си.
-Остави тези глупости,въобще не е така,така че спри да се тревожиш.А сега трябва да се прибираме,че днес имах доста работа,пък и тази работа тук наистина ме изтощи-отвърна Хуан и тежка въздишка се отрони от него.Време беше за сън,така че аключа магазина и двамаат излязоха навън и тръгнаха да търсят такси.

Днешният ден се очертаваше да е скучен и неособенно интересен,не от липса на клиенти и прочие,а от някакво събитие или празник,истинска скука беше налегнала този град и добре,че беше партито в сряда,което да разнообрази малко светския живот на местните.
Хуан седеше зад щанда,вършеше обичайната си търговска работа и доволно отбелязваше приходите от миналата седмица,който бяха доста високи и се наяваше,че така и занапред ще продължи.Изискваше се доста старания,изразходавне на енергия и труд,но той не се оплакваше и се възползва от предоставената му възможност и работата му пердизвика всеобщо одобрени.
Още беше рано за клиенти,така че реше няма да отваря магазина и прегледа списъка на разговорите,който трябваше да проведе с цел сключване на някой доста примамлви договор.Магазинът вървеше досат супешно и нямаше вероятност да фалира,но Хуан Карлос беше доста находчив и предпочиташе от рано да осигури предпазни мерки,който да спрат бъдеще неприятности.
Засега тямаше нужда от нова стока,тъй като вече беше заредил с последанат модна линия лято-есен 2010 от Англия,така че хората можеха да си я позволят на доста достъпни цени.

Имаше вероятност поради предстоящото парти утре в града,да се наложи да заттовир магазинав сряда,така че реши да бъде по-изобертателен и реши,че днес магазинт ще работи до късно полунощ,за да могат клиентите да имат възможност да си вземат повече стока.Хуак Карлос не можеше да се оплаче от липсата на интерес и още едва беше отворил,вътре врезе една групичка от туристи,който по акцента им разбра,че се англичани.
Те представляваха владо семейство с две момчета от Лондон,както и трима стусенти,дошли на екскурзия в града и да започнат работа свой научен проект за околната среда и водите.В рамките на половин минута той се постара да им даде най-доброто обслужване,обясни ми всичко за сотката,която предлагаха и след двайсетина минути хораат си тръгнаха доволни и усмихнати с цели торби и пакети с дрехи и аксесоари плюс и няколко чифтаобувки.
Мекоказано,работата му се разрастваше,приходите му ставаха още повече и така благодарение на труда си ,печелеше наистина впечатляващо.

Истински бум избухна сред дамската част на града,която се втурна към магазина и за най-кратко време успя да разграбе предоставената стока.Никога не е имал такъв огромен интерес сред шопинг маниачките,но Хуан Карлос определено постигна огромен успех и реномето на магазина щеше да се прочуе по целия свят.
Едва смогваше да обслужва дамите и момичетата,който се бяха наредили в няколко редици и казваха какво искаха да купят.Доста зор се видя,докато задовли капризите им,но се беше науче,че трябва да изпълняваш всяко желание на клиента,защото такрая трудът ти ще бъде възнаграде
Магазин се пълнеше с дуизна хора и не се виждаше края,стоката постепено намаляваше и намаляваше,а зса метка на това парите в касата не се побираха и трябваше да ги пребеле в един сейф.
След около два часа масова разпродажба,момчето изпрати последанат клиентка и напълно капнал от умора,реши да пийте едно кафе,за да му възвърне силите.
В момента не се заниваше с това колко е спечелил,вероятно беше доста,но желанието му за почивка беше по-силно и като затвори за днес магазина,отиде в стайичката и легна да спи.