Алеята

Заглавие: Алеята Съб Мар 13, 2010 7:31 pm

First topic message reminder :

Тук често се виждаха хора с велосипеди, но в по-голямата част от деня имаше разхождащи се майки с детски колички и хора, тичащи за удоволствие...

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 6:16 pm

- Твоето име също много ми харесва.- побързах да вметна - И да, от тук съм. Отдавна живея във Форкс, но доста често пътувам. - изрекох с усмивка и след това отговорих на следващият му въпрос:
- На 18 съм, а ти? И май си нов тук ? Не знам, не съм те виждала преди. Повечето хора ги познавам, защото просто града е малък и затова.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 6:21 pm

Крис поклати глава.
-Скоро ще ставам на 18. Е, близки набори сме. - каза Крис и се засмя, докато тръпчинките му се покачиха лекичко нагоре.
-Вече познаваш и мен. Всъщност, този град найстина е малък. Дето само трябва да си намеря къща. - отвърна на Елиса и се усмихна.
Е, найстина имаше нужда да си намери местенце където да живее колкото се може по скоро, защото няма много голям избор.
-Баща ми остана в Ню Джърси, защото държеше добра печалба и ми носи пари. Пък и сам мога да се оправя. - възкликна Ънроуд и мина с пръсти през косата си. Лесно започна да говори, но дали й пукаше.
-Работиш ли някъде? - попита внезапно Крис.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 6:30 pm

Когато Крис се усмихна, две тръпчнки се появиха на лицето му, правейки го невероятно чаровен. Не можех да не му се усмихна в отговор и леко прехапах долната си устна. Той ми разказа накратко за себе си и аз го излушах внимателно. Погледа ми беше върху лицето му и аз следях всяко негово движение. Беше наистина красив, а гласа му беше кадифедено нежен. Когато ме попита дали работя някъде, аз сведох леко поглед, откъсвайки се от транса, ако можех така да го нарека, докато го гледах и заговорих :
- Ами да. Аз съм директорка на гимназията и университета във Форкс. Но имам и заместници, затова доста честно си вземам отпуска. - казах и се разсмях лекичко.
- Имаш ли братя или сестри ? - попитах го изведнъж, тей като проявих желание да го опозная.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 6:34 pm

"Само директорка? СЕКСИ директорка." помисли си Крис и се замисли. Ех, добре беше. (хД)
-Ъм.. имах. - каза накратко Крис, поглеждайки надолу. Не му беше най-приятното да говори така, но щеше да го направи.
-Казваше се Александър. - допълни се Крис.
-Как така казваше се? - попита леко заинтересовано Елиса.
-Почина. В катастрофа. - продума Крис и затвори очи. Е, спомни си как беше станало. Караше към вкъщи, но ето, че съдбата го срещна с една кола и.. ди енд. - Ами ти? - погледна я с усмивка, гледайки емоцията й. Падаше.. падаше дълбоко, колкото и нереално да изглеждаше.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 6:51 pm

Определно нямаше да го карам да ми разказва за смъртта на брат си. Наиситна това беше гадно, но сега той ме попита същия въпрос и аз веднага отговорих:
- Имам сестра - Джорджи. Доста сме лудички двете с нея, най-вече като се съберем заедно. - изрекох и отново се разсмях при спомените ми.
- Двете живеем заедно, в имението си. Но за жалост и двете сме сами. Всмисъл, че нямаме гаджета. А родителите ни починаха отдавна. Бившия ми ме беше превърнал във вампир, но с него също отдавна се разделихме. - разказах също накратко историята си.
След секунда, аз отново отправих следващият си въпрос към него:
- Разкажи ми нещо за себе си. Кои са ти любимите неща, какво обичах и препочиташ, може би ?

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 6:56 pm

Яко. Две сестри.
-Имение? Уоу. Сигурно е яко. - каза Крис и се усмихна. Не че си падаше по именията, те не бяха за него. Просто звучеше странно.
Ето, че щом чу вампир потрепна. Е, беше сигурен, че нямаше да има нужда да я превръща, защото и той бе вампир.
-И аз.. съм вампир. - отвърна Крис и се усмихна. Е, сигурно нямаше да го познае, но ако беше видяла пръстена...
Щом ме попита за любимо нещо, нямаше да кажа флирта.
-Ам.. купоните. Обожавам да купонясвам, а да не говорим за фитнеса. Обичам.. момичетата. - каза Крис и се засмя.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 7:11 pm

"Оле как се изпуснах" казах си вече готова да се паникьосам. С него ми беше лесно да се отпусна, но това за вампирите беше голяма грешка. "Как щях да се измъкна?" питах се, а лицето ми издаде всичките ми притеснения. За щастие Крис веднага каза, че и той е вампир, което мигновенно ме успокои .Добре, наистина трябваше да внимавам повече. Бях свикнала с тези неща и ги приемах като нещо обикновенно, но трябваше да съм много предпазлива, особено пред непознати. Опитах се да се успокоя и да възвърна усмивката на лицето си.
- Аз също обичам да ходя по купони и партита. - изрекох тихо и се загледах настрани.
Чак сега бях забелязала, че когато си приказвах с него, напълно бях изключила заобикалящия ме свят. Незабелязва хората минаващи покрай нас, а единствено се бях потопила в разговора ни.
- Мислиш ли да останеш за дълго тук и като цяло да живееш във Форкс ? - попитах го и погледа ми отново се спря върху лицето му.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 7:19 pm

Oу, неможе повече. Крис спря да гледа очите й са момент. Толкова красииви, толкова кестеняви. Ех, не можеше повече.
-Имаш красиви очи. - продума Крис и се усмихна. Найстина беше така. И то с малки зеници, Ау, найстина сладки.
-Смятам, да. Защо да бягам? - съркастично отвърна Крис и отново се усмихна. Този път по-лекичко, но пак личимо.
Започна да си играе с пръстите си. Не, не искаше да чака. Харесваше я. Дълбоко, дори и от първия поглед, но.. не смееше. Не искаше да я нарани. Той се прибижи леко към нея, на няколко милиметра от устните й, но пак се обърна. Нямаше да го направи.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 7:36 pm

Дъха ми секна, сигурна бях, че ако съм човк щях да се изчервя. Беше много мил и...секси. Охх...прекалено се размечтах. "Успокой се" казах си и се опитах да дишам равномерно. След отговора му, той се приблежи до мен и това почти щеше да ме докара до лудост. Боже, как ми действаше този мъж. Вдишах отново дълбоко, надявайки се да не усети емоцийте ми и всичко което предизвикваше в мен. Крис леко се отдръпна и това ми помогна да се овладея. "Дали изпитваше същите чувства ?" -така стоях няколко секунди, разсъждавайки и под напрежение. "Леле" невярващо стоях и от притеснение сведох поглед. Беше изкушаващо да го погледна и да зърна отново красивото му лице, вероятно и усмивката му, но щях да покажа и моето лице. Какво ми ставаше? По принцип не бях толкова притеснителна и срамежлива."Ах, той беше толкова...Не стига, владей се. Та ние се запознахме едва преди 15 мин. Възможно ли беше това да е любов от пръв поглед ? Не, трябваше да изчакам той да изкаже чувствата си пръв. " казах си и го погледнах. Вече бях свела емоцийте си до почти нормални и се влгедах в очите му- толкова бляскави и ..Ох, та той ми беше направил комплимент, трябваше да кажа нещо. Каква глупачка!
- Мм...мерси. - изрекох, засрамвайки се отново.Никой не ми беше правил комплименти до сега, а отва беше най-слабото ми място. Така той наистина можеше да ме спечели.

Заглавие: Re: Алеята Сря Май 26, 2010 8:50 pm

-За теб винаги, прицесо. - промърмори Крис вдишвайки.
Е, не. Край. Неможе повече да издържи. Крис побутна пръстите на ръката й, а след това брадичката й. Щом я хвана, очите им се спогледаха. Красиви, красиви. След това той я доближи до себеси, а устните им бяха на милиметри. Е, той я целуна, незнаеше как тя ще реагира, но го направи. Ето, че веднага се пусна.
-Оу, извинявай. Не исках да става така, найстина. - измрънка под носа си Крис и погледна надолу.
Искаше. Да. И то много.. Но.. Искаше да не я нарани, дълбоко. Той беше играч, но този път игра ролята си с чувства.
Сигурно сега щеше да го избегне.

Заглавие: Re: Алеята Чет Май 27, 2010 2:40 pm

Не знаех как да реагирам. Тази целувка и всичко останало бяха....мм не знам, може би пребързани. Крис беше казал, че обича момичетата. Беше ли вероятно аз да съм поредната му заигравка? Колкото и да ми харесваше, трябваше да мисля трезво и да не допусна да бъда наренена. Все още не можех да отделя очи от него и само лекичко докоснах ръцете му.
- Защо го направи, всмисъл, какво изпитваш към мен ? Не знам, току що се запознахме и ти... - изрекох тихо, надявайки се да не излеждам много глупаво.

Заглавие: Re: Алеята Чет Май 27, 2010 5:16 pm

- Всъщност днес един приятел организира антично,средновековно парти и бих искала да отида. Трябва да обиколя из магазините да си харесам някаква подходяща рокля, такаче надявам се да се видим там. - казах на Крис и погледнах часовника си. След това му обесних къде се намира клуба и той мисля, че успя да се ориентира правилно. Смигнах му и тръгнах с бърза крачка, надявайки се да не закъснея. Съжелявах, че така го оставих, но нямах голям избор. Ако той решише да дойде и да довърши започнатото, трябваше също да си избере костюм. Не знаех как ще се развият нещата, но се надявах да не е обикновенния сваляч. Независимо от вискчо щях много да се забавлявам. Никога не бях ходила на такова парти. Щеше да бъде интересно и също така предизвикателство да си намеря рокля.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 9:37 pm

Реших да се върна в парка, където дойдох за първи път. Незнайно как го намерих пак, след хотела, но седнах пак под същото дърво в тъмнината, играеки си с ключовете.
"Защо ли дойдох тук.." мислех си аз. Найстина, нещо ме привличаше тук. Все едно имах второ чувство, но ето, че силата ми подейства. Видях към мен да върви Елиса, защото видях как идва в парка. Не трябваше ли да бъде на партито на Стефан? Хмм. Явно все още и тя искаше да разбере какво всъщност става...между нас. Хубавото беше, че се бях преоблякъл, защото не ми се стоеше с онзи странен костюм на някакъв.. герой. Прибрах ключовете от хотелската стая в задния джоб и разкопчах сивата си риза леко отгоре, защото ми беше достатъчно задушно. Явно щеше да бъде непредвидима среща. Мда.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 9:52 pm

Вървях към парка и по точна към дървото, под което се бях срещнала с Крис. Самото му име ме караше да се размечтая. Той си беше тръгнал и въпреки това, съзнанието ми все ме водеше към него. Исках да остана сама и да помисля за случилото се между нас. Как щяха да се развият нещата от тук нататък ? Вървях по алеята и изведнъж разграничих в тъмнината тялото на мъж,седящ точно под дървото. Когато се приблежих повече разпознах Крис и радостно забързах към него.
- Какво правиш тук !? - това беше доста голямо съвпадение, за да е истина.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 9:56 pm

"Както си и мислих, че ще стане. " помислих си аз.
-Не, какво правиш ти тук? Не трябваше ли да си на партито на.. онова момче.. вампир.. Стефан мисля, че се казваше? - попитах я и я погледнах, а тя все още беше с тази синя рокля, явно идвайки веднага от партито.
-И не ти ли е студено? - попитах я и грабнах якето си, което стоеше до мен на дървото. Обвих й леко замръзналите рамене и я хванах за ръката, сядайки двамата на тревичката, която бе поникнала, а луната осветяваше близкото мъничко езерце, правейки леки кръгчета от малки зеленикави жабки.
-Трябва.. да говорим. - казах й леко и въздишах тежко.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 10:16 pm

Крис ме попита какво правех и аз мислено веднага си казах "Аз ли !? Просто се разхождах" подбирах по-обедителен отговор. Но тогава той обви тялото ми с якето си, за да не ми е студено. В този миг забравих всяка своя дума, която мислех да кажа. Дишането ми беше учестено и аз малко развълнувана бях прехапала долната си устна по навик.Поех си въздух дълбоко и се заслушах в гласа му. Вече усмивката беше на лицето ми, а погледа ми върху плътните му устни. Беше опияняващо. Тогава Крис продължи, като каза че трябва да говорим. Разбира се, бях съгласна с каквото кажеше. Гласа му беше като музика за мен. Винаги, когато го чуех, нещо се преобръщаше в мен.Усмихнах му се нежно и зачаках думите му.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 10:21 pm

Eлиса не каза нито "гък". Заслуша се в думите ми, прехапала долната си устна. Е, трябваше той да започне, макар че нямаше да е много лесно по тази тема.
-Виж.. - край, започна прекалено неубедително. - Наистина е сериозно. -въздъхна. -Харесвам те, и то много, но.. незнам дали ти чувстващ същото и дали ще искаш да бъдеш с "ученик". Пък плюс това ти.. живееш в имение, а аз в хотел и парите за теб за важни и... - да. Трябваше да спра да омешвам нещата. Защото тръгнах прекалено зле и.. незнаех, как да продължа. Луната сочеше на север, явно щеше да завали гадно. Облаците се показваха, а небето закри красивите си ярки звездички.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 10:32 pm

Лицето ми грейна от широка усмивка. Изглеждах ли глупаво !? На кой му пука, Крис признаваше чувстваат си към мен. Това беше важно сега. Беше се получило нещо като заекване между думите му и когато той спря за момент, аз реших да кажа:
- Ти си временно на хотел, пък и какво значение има това. А колкото до парите...те са важни за всеки, но аз се оправям сама и не е от голямо значение социалното ти положение. Не ти искам парите, искам теб. - ето, че и аз го казах. Леко притворих очи и сведох глава надоло. Да, определено бях изразила желанието си гласно.
- Ох...- притеснено и нервно изрекох, като след няколко секунди вдигнах глава, незнаейки каква реакция и изражение да очаквам от негова страна.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 10:36 pm

Сега положението беше още по-кофти, защото и двамата нямаше какво да кажем. Погледът ми светна, опитвайки се да мисля какво да кажа, че да не се умешам още повече, че чак да не мога да продължа, а момичето да продължи мисълта ми. Това не трябваше да е така.
-Искаш ме? Такъв, като мен? - попитах аз изненадано гледайки я право в очите, като предварително и побутнах пак брадичката за да и зърна кафевите орбити. Роклята щеше да се оцала, но това не ни притесняваше въобще, защото в този миг бяха важни само те и.. още нещо.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 10:56 pm

"Той честно ли ме попита това!? Боже, не осъзнаваше ли колко е специален, или поне за мен !?"
- Че какво ти е, ти си страхотен. Не се подценявай, много повече си от колкото мислиш. Може би има още да те опознавам, но това което знам до сега ми е достатъчно, за да те желая.
Докоснах с ръка нежно една му буза и той я притисна към себе си с длани.Седях точно до него, а погледа ми се разтапяше в неговия. " Аз също много те харесвам" ми се искаше да кажа, но точно сега останах вгледала се в лецето му. Толкова красиво и оставащо ме без думи.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 11:08 pm

Крис въздъхна.
-Това е. Не ме познаваш прекалено добре. - отвърнах и аз и въздъхнах тежко. Какво ли щеше да става. Хванах й ръката, играеки с пръстите й. Да, бяха много нежни и крехки, както самата тя.
-Страх ме е, че мога лесно да те нараня. - казах й аз и се озъртах наоколо за да не дойде никой. Да, найстина не искаше да нарани такова добро момиче. Той мина с пръст през ръката й, нагоре, опитвайки да намери тръпката. Тръпката, която и тя я има от неговия допир.
-Сигурна ли си? - попитах я отново, гледайки я и очаквайки емоцията й дали има тръпка и това, което ще каже съвсем скоро, надявайки, че ще е позитивно.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 11:23 pm

- Какво искаш да кажеш с думите си : "Това е. Не ме познаваш прекалено добре" ? Не разбирам. - казах и веждите ми леко се сключиха. Но в следващата секунда, пръстите му минаха през ръката ми и нагоре. Изтръпвах под допира на кожата му. Толкова бавно и нежно се движеха. Може да се каже, че настръхнах. Затворих очи и издишах. " За какво беше това ? Какво се опитваше да ме накара?Имаше ли причина за това ? " бяха въпросите които изникнаха в главата ми, когато той спря. Докато пръстите му се движеха по кажата ми, съзнанието ми беше напълно празно. Но ето е щом спря, въпросите веднага се появиха. Не смеех да го питам, не знаех какъв ще е оговора , затова просто го погледнах въпросително. Надявах се всичко,което каза тази вечер да беше искренно. Наистина не желаех да ми разбие сърцето, не можех да допусна това. Но бях толкова хлътнала, че с лекота можеше да ме нарани.

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 11:45 pm

Притеснявах се за Елиса.. Не я бях чувала цял ден. "Какво ли прави? "- чудех се аз. Реших да и се обадя. Извадих телефона си и набрах номера и. След секунди чух гласа на сестра си:
-Да..
-Елиса къде се губиш цял ден?- попитах ядосано аз.
-В парка, на алеята съм ..
-Стой там идвам!- казах аз и затворих.
Облякох се и тръгнах право на мястото където беше Елиса.
* * *
Щом стигнах там я видях с някакво момче, изглеждаше готино. Чудех се дали да се приближа или пък направо да ида при тях, но се отказах. Останах си там до едно дърво наблюдавайки сестра си. Минаха се 10 мин. вече не ми се чакаше, нервите ми не издържаха. Тръгнах прави към тях.
-Здравей, Елиса!- усмихна се аз.
- Хейй Джии , здрасти..
- А това кой е ?- попитах аз учудено.
- Джи това е Крис, мой приятел. Амм.. Крис това е Джорджи- сестра ми - каза Елиса, притеснено.
- Прияно ми е, Крис- казах аз отмятайки косата си назад.
- На мен също- каза той, усмихвайки се. Той беше много сладък, а и Елиса каза,че е само приятел нищо повече доколкото разбрах. Оо мисля, че започвам да го харесвам. Все пак той наистина беше много сладък. Незнаех какво да кажа, но май не бях единствена. Всички мълчахме. . .

Заглавие: Re: Алеята Съб Май 29, 2010 11:58 pm

Неочаквано сестра ми ми се обади и каза, че идва без да мога да й обесня. Когато дойде при мен и Крис , аз ги запознах и тя седна от другата му страна. Беше неловко. . Вероятно Крис щеше да поиска да опознае сестра ми, тей като му бях споменала за нея. Разбираемо. Сигурно щеше да бъде любопитен, но не мислех, че сега беше идеалния момент. Както и да е, можеби това беше една от темите за разговор, които ни предстояха. "Няма значение" казах си и въздъхнах. Реших да наруша тишината както винаги първа и то с поредния си въпрос:
- Джи как си, какво правиш? Не е обичайно така да дойдеш и да ме порвериш с кого съм - изрекох и се засмях.

Заглавие: Re: Алеята Нед Май 30, 2010 12:14 am

Аз се настаних отдругата страна на Крис. Но все пак всички мълчаха. Накрая Елиса ме попита " Какво правя" и ми каза, че не е обичайно да ходя при нея, за да я приверя с кого е . . Този въпрос малко ме притесни.. " Какво искаше да каже ЕЛиса с втората част от изречението, което произнесе.." .. И все пак малко се ядосах на въпроса и .
- Какво искаш да кажеш Елиса? Гониш ли ме ?!
- Не, Джии спокойно- каза Елиса, учудена от моето избухване. Разбирах, че става нещо, но неможех да разбера точно какво. Затова хванах сестра си за ръката и я дръпнах настрани, колкото Крис да не чува какво си говорим.
- Джи какво ти става? Никога не си избухвала така..
- Мисля, че си падам по този Крис, сладък е - казах аз, докато си изчервих.
- Амм.. - немоа д акаже почти нищо Елиса.
- Какво мислиш да поискам ли номера му?- почудих се аз.
- Амм.. - отново полуичх само това от Елиса, не ми даде никакъв съвет. А аз съм свикнала да споделям всичко с нея. Все пак ми е сестра, която обичам страшно много .
След краткия разговор ние се върнахме при Крис, аз му се усмихнах , а той ми каза, че имам хубава усмивка. Изчервих се. Но видях, че Елиса обърна глава на страни ( да знаех какво си мисли . . ). Изглеждаше ядосана. Но какво можех да направя аз .. Пък и сега чувствата ми към Крис взеха да се усилват.. Незнам какво се случваше с мен. Познавах го само от няма и 1 час, а вече го харесвам. Мисля, че момичетата постоянно му се лепят, все пак той е толкова секси и имаше невероятно сладки тръпчинки, които го правеха още по секси. Вече не ми пукаше за нищо. Започнах да флиртувам с него, но забелязах, че на Елиса не стана много приятно, незнайно защо.. Реших да се поспра за малко, но какво правехме сега тримата сами в парка.. Някой трянваше да отвори някаква тема, защото ставаше наистина много скучно, но пък не исках да си ходя. Беше ми хубаво да съм до Крис..