Алеята

Беше късно вечерта и вече почти никой не се виждаше на алеята,но Хуан реши да избяга от натовареното си ежедневие и малко да се поразходи из градът.През последните седмици се бе отдал изцяло на работата,така че реши да си почине от нея за извество време и да се позабавлява.Излезе от дома си към 22,00 часа и тръгна към алеята,която беше място за малко релаксиране и разходка сред карсивият пейзаж на градът.
Почти не се виждаха хора и момчето реши малко да потича и да обиколи мястото,по този начин щеше да се отпусне и да избяга от напрежението.
Времето беше студено,така че беше се облякъл с доста дебели дрехи,за да се предпази от евентуална настинка.Половин час щеше да е достатъчно да изхъврли малко калория и с завидан енергия зарочна да тича,като с всяка крачка ускоряваше темпото си и ставаше все по-бърз.

Бях на алеята.Стоях на една пейка и си мислих за Хуан.Чух стъпки и преближаване.Беше тъмно и както обикновено се исплаших.Вдигнах глава и видях познато лице.Беше Хуан,точно които мечтаех да видя сега.
-Хей Мери какво правиш тук толкова късно вечерта?-попита той и спря да бяга
-Ами тъкмо си мислех за теб.-казах аз и се засмях леко.-А ти какво правиш тук.

Докато продължаваше с снощното си тичане на леята,изведнъж се натъкна на позната фигура на момиче и когато се приближи до нея,видя че е това е Мерилин.Каква приятна изненада,не очакваше да срещне човек по това време,още по-малко нея.Както винаги,когато я видеше много се зарадва и бързо притича до нея.
-Добър вечер,не очаквах да те видя тук-усмихна се момчето и я поздрави.Вероятно скоро беше приситгнала,тъй като вече правеше втората си обикола по алеята и щеше да я види.
Когато му каза,че е мислела за него,малко му стана неловко,но с нищо не го показа и отвърна на въпроса й:
-Тази вечер реших да дойда тук и да потичам малко за удоволствие.Покрай работата в магазина не ми оставаше мноо време и реших да отпусна малко.
Хуан я разгледа внимателно,видя че е в отлично настроение и спокойно могат да си говорят без никой да ги подслушва.
-Какво стана с партито в клуба?Защо не те видях,когато пристигнах?

-Ами дойдох малко по късно.И хм...видях бившия си приятел, отвратих се и си тръгнах.-казах аз и леко се изкикотих
Бях облечена с черен екип и ако иска мога да бягам с него.
-Тей като мразя да спирам тренировката на един човек продължавай да бягаш а ако искаш и аз ще се присъединя към нощната тренировк а.-казах аз и се изсправих като постави ръце на кръста си

Това момиче беше удивително,с всеки изминал ден откриваше все нещо ново и нямаше как да не започва да я харесва.Всъщност,вече изпитваше доста силни чуства към нея,но моментът не беше подходящ за това и реши да го остави за друг път.Идеята й веднага му хареса и нямаше нищо против да се сдобие с партньорка в нощната тренировка,тъкмо заедно малко да потренират и да заложат на зравословния начин на живот.
-Чудесно хрумване,въобще не пердполагах,че обичаш тачиш и то през нощно време-засмя се той и като избърса с кърпичка изпотеното си лице добави:Като искаш да тичаш,добре си ми дошла,ще пробягаме известно разстояние да видим колко си добра.
За него тя беше най-добрата партньорка,приятелка и момичето,което винаги щеше да заема част от живота му.
Тази вечер беше прекрасна и без повечко приказки,двамата се заеха с тернировката и в доста бързо темпо продължиха по пътя си.

Вече бяхме на третата обиколка на алеята а аз можех да издържа още много.
-НИкога не се съмнявай в мен.-казах аз и се засмях
Обужавах да тичам.Разбира се тичах почети всеки ден за да подуржам форма.


* * * * * * * * ** **
Шеста обиколка но не издържах повече и се простнах на една пейка.
-Това беше немога повече.

Хуан беше впечатлен от нейната издръжливост и колко обиколки успя да напарви,но все пак по-крехката физика на Мерилин си каза думата и тя се отказа.Все още той не се чустваше изморен и за нейно изумление успя да пробяга общо десет обиколки,перди потен и запъхтян да се свлече при нея.
Обичаше спорта и тази нощна разходка доста добер му се отрази,беше се занамарил напоследък и сега смяташе да наваксва с много тренировки.
-Не може да бъде,Хуан!-възкликна невярващо момичето сякаш очакваше той да се срине мъртъв пред нея.Как успя толкова дълго да издържиш?
-Впечатляващо е ,нали?-каза без излишна скромност момчето и извади две бутилки студена вода от раницата и подаде едната на Мерилин.Просто съм влюбен в спорта и при всяка свободна секунда тренирам,особенно тези разходки са ми люими,защото мога да се отърва от нервното напрежение и да релаксирам по-добре.

Подаде ми бутилка студена вода и аз побързах да я отворя.Испих малко вода все пак неисках да ми се завие свят бях изморена.
-Мерси.-казах аз и се настаних на пейката така че да не може да седне
Разбира се го правех просто да се пошегувам с него.Загледах го и изчаках да чуя какво ще каже.

Сега след тази изтощителна и доста изразходваща тренировка из алеята Хуан се чуставше дареч по-добре и с огломно задоволство се отпусна на пейката до Мерилин.Обичаше този град,обичаше това място и вече нямаше никакви проблеми към климатица;ията тук.Градчето беше малко,но точтно заради това го харесваше и че за разлика от големите градове,тук хората си живеят и забавляват на спокойствие.
Отвори своето шише с минеална вода и като я изпи до половина,обърна се към Мерилин и попита:
-Само предложение ти правя,но искаш ли някой път да заминем някъде измъ града,може би на малко пътешествие в друга страна?
Тази идея внезапно му беше хрумнала,след като не беше ангажиран с училището,пък работата за момента щеше да почака.

-Хм...добра идея.Кметството би трябвало да може да се оправи без мен.Така, че съм съгласна.-казах аз с усмивка
Обужавах да патувам. Най-вече извън страната.
-Какво най-много обичаш да правиш?-попита Мери
Докато чакаше отговвора отново отпи от шишето с вода.